исус писателят

Лавината го помете. Помнеше всичко. Не се съпротивляваше.. Наведе глава и кръстоса ръце зад тила си. Нямаше смисъл, но все пак.. Запомнил бе вихрушката. Белият дракон го завъртя. Студът го прикова. Притиснат, издъхна под любимия сняг.. Племето, което трябваше да поведе през прохода, оставаше долу… Снегът под върховете тормозеше пролетта и носеше страх, но хората бързаха; такива сме от Началото. Затова мъжът тръгна пръв- искаше да провери, да бъде сигурен за преминаването им.. С години живееше сам в покоите на планината. Хилядите преведени души.. Чу звук. Стотици пъти бе слушал пленителния грохот. Надвика планината с крясъка научен от птицата. И спаси останалите..

Не усещаше жегата. Нямаше болка. Разхождаше спомените и мислите във философски стъпки по пътеките- изпънатите до предела, заковани в дланите ръце. Горещият ручей, стичащ се нощем по тялото, се превръщаше в ледени змии. Пророкът обичаше еднакво Ден и Нощ. Затвореше ли големите, тъмни очи.. Пътуваше. Снегът лежеше покорно… Драконът. Вълкът. Кучето. Опитомяването на душата.. Десетките прераждания.

Годините в Индия научиха момчето да чете и да пише. На изток, далеч от семейството и корените, то за пръв път прогледна през чуждите очи, разум и сърца. „Мълчаливите“ го сприятелиха с времето. Юношата се докосна до тайните на забравеното минало и до криещото се в тъмните коридори на утробата, уморено бъдеще… Край огъня. Кучето и малкото момче, лежащо върху рамото на първия човек прозрял искрата- сестрата и най-добрият техен приятел..

Войникът доближи копие със забито на върха мокро ленено топче при сухите устни на чернокосия, който поблагодари с очи.

Кацаше в Делхи. Писателят прибра дългата руса коса пусната за презокеанския полет, а с ластик, подаръкът от тригодишната му дъщеря Кая, я пристегна. Постави лаптопа в раницата- остана си с мисълта за разширяване и довършване на разказа, изчака всички и слезе от самолета. Обичаше планините, не че бе алпинист. Мисълта за Еверест се бе  появила изневиделица.

Връщаха се от прожекция. Гледаха последния филм на Терънс Малик и се шегуваха къде и какво биха хапнали. Той искаше индийска храна. Тя си държеше на нейното, на японското. Киното бе близо. Вървяха пеш и така го видяха- падналото на земята птиче и майката, който кръжеше между него и гнездото. Тогава й сподели за пътуването. Прекрасните проникнаха и прегърнаха сърцето на любимия. Тя знаеше. Не разбираше, но знаеше.

Водачът чакаше във фоайето. Нисък мъж, спокойно, набраздено от зими и бури лице и много силните, по-силни от бащините му ръце. Познаха се. Водачът, който видя в писателя онзи свой пръв брат, не обели дума. Не трепна. Ръкостискането ги бе отвело. Върна ги в пещерата. В скута на светлокожата жена. Майката, отвлечена от северното племе. Тя се опитваше да пее приспивна песен на момчето и момичето. Думите обаче липсваха..

Не достигнаха. Малко преди върха, белият дракон се бе завърнал. Лавината ги помете и ги захвърли в пропастта. Във времето отредено на тишината птицата крещеше.

Мъжът от кръста потъна без страх в голямото море. За тялото се бе погрижил огънят. За прашинките след него.., грижа имаха вятърът и реката.