Горна. Жегаво. Мегданя. Второто ниво. Пейка срещу банката. Двата хищни, иноземни пингвина- черни обувки, черни панталони, бели ризи и чантички през рамената, с нежните си, железни усмивки, омагьосват поредната объркана душа.
Чичо ми обикаля около градския фонтан на най-голямото, първо ниво на площада в бавна, туристическа стъпка. Свако, с балон в ръка, стои пред детския магазин за обувки, а вътре, братовчедката се мъчи да пробва сандалките на босите крачета на двугодишната палавница Симона. Разбира се, абсолютно безуспешно. В съседно заведение, на близка маса за мен, седнали на по кафе, четиримата възрастни- трите жени и достолепният пенсионер с бялата шапка, шумно обсъждат роднините ни от София. Аз вися срещу малкия, пикаещ нагоре с двайсетината чурки фонтан и дотъпквам с глътки айран гнусния на вкус дюнер; лакомията, а и нали пари съм дал!? На хоризонта се появя баба Цанка- майка ми, с вечната малка найлонка в ръка..
Пече все по-обилно. Пингвините отвличат своята жертва. До съседен на сцената блок, мисля, тераса на третия етаж, Хаджибончевият акордеон трети час дава звучността на картината на деня с химни, възрожденски, руски и десетки други акорди, песни и маанета.
От точка "А"- Общината, до точка "Б"- новопостроеният цирк (точките, видими една за друга), разстоянието по правата- с лекото изкачване "община- цирк"- линия, е не повече от пет минути нормален ход. Председателят на Общинския съвет, или неговият брат-близнак, в чер костюм, бяла риза и черни, остри обувки, крачи уверено по посока на цирка.
Малко преди това, продавачът на дюнери, който ми спретна закуско-обяда ми казва: "Честит празник, братле! Аз съм на 20 и всички си оставаме деца, нали братле?"
* Всяко съвпадение с лица и събития е истина, реалност и действителност
Няма коментари:
Публикуване на коментар