„Кучито, начи, влачи
рейса…“
"В
гората от ръце, цветята са най-важните", м.
Столът хваща стоп. Стопът седи на стола. (Без)краен
ринг. Туптящ юмрук. Сърцето на бляскавата Луна. Всяка нощ две коли се блъскат-
отброяват един. Наместо часовника спящ между дванайсет и една и два без една в
другата, отворената ръка. С петте дълги пръста. Пет аса от едно тесте. “Ад е да
гледаш как страдат хората, които обичаш..“ Град на нежности. Риба поглъща
времето на бялата дупка.
Зеленият балон хапна баш добре за обяда и се изду.
Турихме си взаимно връвчиците, моята наречена колан, и се понесохме по айляк.
Не го питах накъде, ще пишка ли, но предположих, че ако.., ще е зад някой от
старите, по-високи комини. На едно шумно кръстовище се разминахме с друг
стопанин. Мъжествен камион „УАЗ“ държеше на дълго въженце „Порше Кайен“ и
предположих, точно както нас, правят задължителната следобедна разходка.
Поздравихме се, купих на балона „мляс-мляс“- пак бе огладнял- и нагазихме
треволяка на зеленопашатия парк. Там пет-шест годишен, вероятно доста по-умен от
мен лапешак, тъкмо бе развързал червеното конче от китката и го пристягаше
върху главата на последната есенна маргаритката; дръпна я. Тя му върза за
разходка и нищо като хербарий.
Привързването е нещо изключително. Затова Слънцето
хвърли пъпната връв на Луната върху Земята. Връвчиците са важен елемент. Има ли
ги, нейде би се търкаляло кълбо. А кълбото непременно ще се свре и ще спихне в
коридор на някой топъл дом. Или хладен ум.
Веднъж по улиците на Париж срещнах добре облечен
възрастен мъж с очила, който разхождаше питон на връвчица. Мисля бе писател.
Питонът, не връвчицата. Мъжът се представи. Помня и името му. „Голям гальовник,
приятно ми е..“ Град на истини. В който започнаха да стрелят по хубавото вино, пастите
с лек крем и светлосиньото сирене.
Доста писачи (поети, открехнати прозорци и прочее)
се кефят на Чарлз Буковски. Заради мацките му, относно пиенето и как е писал.
От последното списвачите разбират най-малко. Буковски бе казал: „Фотографите са
истински художници, но с четките в г…а. На списвачите к..а им е винаги в ръката-
с него пишат. Само поетите изпразват от съдържание света..“
Трагедия, драма и комедия. "Историята на
пророка И." започна като първата риълити трагедия с естествени декори
(пророкът умира, убиват го). Вторият сезон се превърна в драма (пророкът
най-очаквано възкръсва). Сериалът води Безкрайността като свидетел за
продължението- продуцентите си предават правата му по наследство. Шаманизмът
преминава в радиовер(е)сия, тв продукция, кино-екранизация. Днес, триединството
на "сапунка", комедия и таралеж в гащите се обслужва от жалки жълти
жлъчни $ампири. Мрежата вечно обмисля възможност да закрие продукцията, или да
я видоизмени.. „Макарони“, би казал, ако възкръснеше отново.
Светлината пробива в тъмнината дупки за очи.
Родените „спирачки“ мечтаят да са резервна гума. Поне. Делнкът. $акът е
ускорител на частици. $акът е часовника без стрелки. Поставяме първия $ип,
всеки на своя бог, за да ни е под ръка.
-$- в, р, ч
„Косите са стрелки на милион начупени компаси. Водят
във всяка една посока, време и емоция връвчицата опролетена зимна обич“.
Светофарът има три очи- червено, зелено и жълто. В светофарът туптят три сърца-
жълто, зелено, червено. Светофарът показва и трите си души- зелена, червена и
жълта. Светофарът е трите слънца, или трите луни- жълта, червена, зелена. И
въпреки това, светофарите винаги остават сами. Бездомните псета и неблагодарните
котки не се броят. Те само опикават сенките на жълтото, червеното и
зеленото Град на вярата. Горната земя е
платноход без платната съхнещи на простира. Грипът е масовка на кратък трип.
Сюрр и гюр (олтията) се боричкат за реалността. Столът прихвана множествена реалност. Тя седна
на стола. Смирена.
Чарли Чаплин крачеше бавно по малката улица. Единствената бавна точка
в скоропоточната линия. Бавноходка с бомбе. На пресечката с глухата сова Ч. Ч
видя изпостял дух на човешки дух и го покани. Влязоха в първото бистро и
поръчаха две кани с вода и.
М.акА.р/о/ни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар