Предмети в цифри и пози +2

Плашило и птица

- Плашиш ме!- изчурулика птицата.
Плашилото се сви мълчаливо. Така скри червения цвят появил се върху парцаливото му лице.

Броеница „Прогресия“

Четвъртина студена пица. Половин стая- преграда от тиха завеса. Една запалена цигара. елха с Две играчки. Четири смъртни свещи. Осем салфетки сгънати в две японска птици. В своята половина часовникът бавно изрича: "Едно", "Две", "Три", "Четири".. "Дванадесет" не е край, а новото начало.

Светофар и фар

Светофарът има три очи- червено, зелено и жълто. В светофарът туптят три сърца- жълто, зелено, червено. Светофарът показва поред трите си души- зелена, червена и жълта. Светофарът е три слънца, или три луни- жълта, червена, зелена. И въпреки това, светофарът остава сам. Без да броим бездомните псета и неблагодарните котки. Те са дотам- отъркват се в основата и опикават сенките на жълтото, червеното и зеленото.

Фарът има едно око. Във фарът тупти едно сърце. Фарът вади едничката си душа на показ само през нощта..

Два цитата

„Нищото е частна собственост“, тъй рече Бог. „Семейството е всичко.“*

*Мег Абът (Лив Тейлър, „Останалите“)

Хартиена лодка

Малката хартиена лодка акостира в Голямото родно пристанище. Хартиената лодка обиколи кръглия свят. Премина над Великата падина погълнала Огромната планина. Спусна се по Дъгата. Надживя Бурите. Поживя на О/строва.

Две любопитни детски ръце извадиха малката хартиена лодка от водата, разгърнаха я и две още по-любопитни детски очи прочетоха стиха: „С теб сме бряг, не искам пътя да поемам..“ 





Атланта

Нощен клуб. Калпава нощ. Гадно метро.
Банда ситни. Разнокожи крадци. Естествено. Вземат ми всичко. Питам за ресто? А касова бележка?! Боксов юмрук. Мраморен ринг. Падам. Разгеле. Чувам и ангелски гонг.
Гадното утро. Ужасно кафе. Скърцам през зъби. Мия ги. Без предните два.