Подаръкът на Коледа

Коледа си подари шал. Тъмнозелен шал. Не бе от дебелите, не беше и вълнен, нито боцкащ. Случи се така.
Обикаляйки по осветените с празнични фенери и лампи улици, Коледа се почувства сама и влезе в първия голям китайски магазин- избра него, защото макар и по-непозната сред китайците, нали точно те бяха най-многобройни.. И математически погледнато можеше да попадне на истински приятел.
Коприненият шал откри на втория етаж. Хареса го заради жерава и огромните пролетни цветя. Открадна го. Никой не ѝ обърна внимание. Загърната с шала, Коледа се върна на улицата и повървя още, за да стигне парка.
Коледният пазар й се видя дружелюбен, но мълчалив. Музиката бе друга работа. От щанда за дребни сладки купи 150гр. от най-скъпата поезия и седна до езерото. Лебедите не харесаха думите.
Коледа. Никога. Не бе. Получавала. Подарък. Може би, защото никой не знаеше адреса й?! Коледа живееше сама. В дълбокото на хората. Единствено детските сънища стигаха до нея.
А Коледа винаги бе мечтала за тромпет. Ех, блестящият тромпет!