гений

 

  Той е обичта и настоящето, понеже построи дом, отворен и за яростната зима, и за глъчкта на лятото, той, който пречисти питиетата и ястията, той- чарът на полегатите места и на свръхчовешко наслаждение от всяка спирка. Той е обичта и бъдещето, силата и любовта, които ние застинали сред яростта на отегчението виждаме да преминават по гърмящото небе и възторжените знамена.
  Той е любовта, съвършена и отново преоткрита мярка, удивителен и непредвиден разум, той е вечност: любима машина с фатални качества. Ние всички изпаднахме в ужас пред неговата богоугодност и пред нашата. О, наслада за нашето здраве и порив на дарбите наши, егоистична обич и страст към него-  той, който ни обича в своето безсмъртие.
  Изникна в паметта ни и поема на път. А щом като Боготворението му в нас се стопи, прозвънява неговото обещание, звъни: "Назад суеверие, стари тела, семейства и възрасти. Именно тази епоха се срути!"
  Той, не ще иде, не ще се откаже от никое небе- не ще изкупи ядовете женски и на радостите мъжки, на цялата тази греховност, защото всичко това става, докато е тук и е обичан.
  О, неговите дихания, лица, надпревари, ужасната бързина на усъвършенстване на форми и дела.
  О, плодовитост на духа и необятност на всемира!
  Тялото му! Мечтаното изкупление, пропукване на прелестта, сполетяна от ново насилие! Ето го, ето го! Всичката древна коленопреклонност и привдигнатите скърби го следват.
  Неговата светлина! Унищожава всички звучни и припрени страдания сред най-гръмлива музика.
  Неговата крачка! Миграции по-многолюдни от някогашните нашествия.
  О, той и ние! По-благосклонна гордост от изгубеното милосърдие.
  О, свят! И ведро песнопение на нещастията нови!
  Той всички ни позна и всички ни обикна, Нека съумеем през тази зимна нощ. от нос до нос, от гръмливия полюс до замъка, от тълпата до плажа, от поглед до поглед, с изнурени сили и чувства, да го повикаме и видим, и да го изпратим обрано, а под морските талази и високо по снежни пустини да последваме неговия взор, дъх, тяло и светлина.

Артур Рембо