Singer

"Не движенията, действието добива смисъла", по Ърнест Х.

Отвеждат "статуята на свободата", французойка по рождение, омъжила се при странни обстоятелства за евреина оплел синджир деца и осъществил идеите си; отказа да говори. Милионерът е изправен за своя грях (sin)- жените, пред съд в перфектно съшити тоги. Забравена за дълго в коридор, тя кърми последната "брънка"- двегодишен младенец, друг бъдещ, неразкрит сериен убиец, чиито зъби тропосват в дълбоки следи цицата, а очите пронизват цимента. Капки кръв танцуват в млякото.
- Денят има натрапчив вкус, а нощта е сладка, защото не ми се карат- хлапето, което прави всичко напук, смига на съдбата и отново пълни в шепи шоколадовите бонбони. Вечер е, денем предпочита маслините без хляб, вероятно кашер. Мащехата, в ужасно закърпена нощница и с мрежа на главата срещу косопада и мисли, сънува буркан буболечки потулен в покоите на съдбата. На таванската стая, детето вече реди новите стъпки, пее и танцува с триумфа на мисълта. В ориенталски кеф.
"Шевната машина носи хляб, не буквално. Хлябът вали от облаци труд и над влюбения в трусове, атомни взривове и вулкани остров. Иглата съшива парцала за платното на океана. Дръпнати франкещайнчета късат копринените конци, обличат откачените си училищна униформи, покланят се и вкупом попадат под звуците на танцуващото метро", детето сънува кошмар за кошера. Като аниме срещу стреса на намачкани хартиени пауни.
Опитали разКазват по веднъж, че отхапеш ли от "голямата ябълка", тя дава награда- блясъкът на отровата си. Червеите, живороден в сърцата кадаиф, управляват този изгубен сред рая плод и като охлюви, с машини на гърба, съшиват нахапаното от прииждащите кораби, подводници, филми, самолети, парашути и метростанции. Статуята на свободата е тяхно любимо леговище, и нахранени с годзили, те пеят като бури, танцуват като земетръси и свирят като тракащите зъби на милиард машини. Срещу прашния съд- тиктакащ зъби в буркана на съдбата.