Наскоро попаднах на нова екранизация (2013г) по една от частите на класическия китайски роман "Пътешествие на Запад", автор У Чънън (1500- 1582), със същото заглавие. Стана ми любопитно, защото съм гледал още няколко филма за "Кралят на маймуните", историята малко ми напомняше и за "Магьосникът от Оз", и за други подобни истории от "по пътя", а мисълта, поради особеното свойство на "прещракване", стремглаво се спусна във времето и пространството, затова се поразрових за фактология и открих примерно долното:
"Сюан Чжуан (602–664) е бил монах в храма Чжинту в края на династия Суй и началото на династия Тан. Мотивиран от лошото качество на китайските преводи на будистки издания по това време, въпреки затворената граница заради водена война, той се отправя към Индия, подпомогнат от симпатизиращи будисти. Тръгнал от столицата Чанан през 629 г. и като пресякъл Гоби, която китайците наричат Люша (Пясъчно море), стигнал в Индия, посетил всички будистки светилища и след 25 години, през 654 г., се завърнал в Китай, натоварен с религиозни книги, които с усърдие се заел да превежда. В легендите и в романите се разказва, как монахът преодолял 81 изкушения и трудности и че имал трима спътници: едно водно чудовище, една свиня и една маймуна...."( из "Фантастичното пътешествие на Запад, Людмила Славчева, публ. в "Китай днес", 11 бр, 11 юни 2014г)
Сега за нуждите на повествованието, което е в кратък ничий стил, се прехвърлям към благодарностите. Благодарен съм на всички онези филми (игрални и другите), с уникални автори, които синтезират определени времеви моменти и ми спестяват стотиците страници четене. Благодарен съм на книгите, които времето ме е накарало да прочета и да забравя като сюжети, но не и като информация. Благодарен съм на науката, която ме научи да мисля. И приключвам с обикновения локума. "Сега да заповяда абсурдното." Мисля си, че Бог, както и човека, е произлязъл от маймуните, че опитомяването на демоните (страховете ни) зависи от желанието ни да се спуснем до корените на Дървото на съзнанието, което си е адското много работа и че вече не е нужно да се казваш Нострадамус, за да проумееш пътешествията на времето в освен посоките, но и в кулата "цикличност"- информацията е по- гъста и по- вкусна от захарен памук, или мармалад. Въпрос на вкус.
Във филмът, ловецът на демони (Шу Ки) се влюбва в "колегата" ( Занг Уен). Смотаният младеж с книжка от детски песнички се мъчи да превъзпита демоните, връщайки ги чрез пеенето им до изначалното добро- детските години. Красавицата обаче в яда си разкъсва книгата като снежинки, и после въпреки ниската си грамотност, успява да я сглоби до сутрите на Буда. Веднъж, май по- скоро да се направя на интересен", ревнах на една девойка, че всички мъдри и "мъдри" книги биха могли да бъдат сведени до всяка една детска книжка- помня, че ръкомахах като пенявещ се пастор с "Мечо Пух" в ръка. Днес съм (и не съм) убеден в това. В подкрепа на твърдението си мога да приведа примера със "синестезията". Всяко сложно уравнения, всяка философия, всяка болест дори може да бъдат опростени до точно определен цвят, аромат, или звук. Двойствената природа на светлината се смее отстрани.
Мантрите на Ешер ме вдъхновяват, както и "Сигур рос", които слушам в момента, както и разходката в Стара планина, която ще последва сутринта, както и момичето, което може би ще целуна вечерта. Монахът тръгнал на Запад, за да стигне до Творецът, който пише за Монахът тръгнал на Запад, за да стигне до Творецът, който пиша за.. А"Западът", стъпал здраво на пътя, често изпраща своя взор към Изтока, с надеждата да преоткрие пътеките за опитомяване на собствените си (общите на света) демони. Еволюцията крачи с нашите стъпки, но винаги е с няколко звука, пулса, цвята, аромата по щастлива и по- усмихната от....
Няма коментари:
Публикуване на коментар