тук, може би, дори и сега

двадесетте и пет години
ретушират предходните заминали отвъд
завалии са, не бързат, снимат филми, дебелеят и слабеят
пишат книги, пускат музиката и дълги коси
е, нормално е, документите са много
спомените и болката са тъмница за тъмнина
в това време извънземните кацат и отлитат
бог помирява науката с вярата
а децата избраха друго свято кътче
поотраснали, връщат бог в родината и отлитат, там
в рая

есен` 89
краен чин, за да зяпам извън
виждам тополите преди игрището
топката влиза ту в нашата, ту в другата врата
промяната е избързала с ограда на терена
с пергелени игри на "държави" и "разкрачванка"
които асфалта забранява на 100%
но той сега е покрит с разноцветни листа
убийте ме
не помня студ, топлината ли беше
и вятъра не ме сеща
директорът говори за новото време
преподаваше ми рисуване

в час по география
четиридесет и пет минути за глобуса
понякога е политическата карта
прелитам
едно дете подритва обедна шарена топка
по американската крайбрежна ивица
хващам я, и я подавам на другото
на плажа край варна с вечерния бриз
на "държави" е лесно
самолетите вървят по асфалтираните небеса
само разкрачването остана трудно за удобния крак
раят винаги е в задния двор на съседа, поне
а бог преподава рисуване
другаде