... с наклоненото слънце
разчепква емоционален клъстер, когато малкото емо се отдели и се сюррна по екрана, но опак лъч го зашлевява и го лепва до емотикон. "апчих", сляпата пророчица в танца с поет без светлина в карнавална нощ, а насъщното време отвръща- "наздраве". цената на здравето никога не се измерва в два буркана домашна лютеница, нали дами и господа. "с филия, с филия", мърмори си папата. разбира се, отче, пражени, или препечени на дяволски огън ги предпочита вярата? емотиканонът на ватикана- исус като малък, който подритва земното кълбо, оживява с вдигнати ръце. уж казват, че ангелите не били нарциси. чао, рио. намасте копакабана. да влезе стадото, бро(нтозаври)дъре.
"капи вода", поръчка на слънцето. пясъкът прихва в смях. "капиш?", време е за прилив на нови емоции. пантофката, бързоходките и лачените обувки скачат от рафта. свалим ли маските, танците продължават. лудостта> вината, но везните лъжат поне веднъж, дори живота на физиката. сега психиката се смее безсъвестно. желанието е изпълнена, вали. сълзи във връвчици към дъгата. слънцето, "апчих". облаците го обгръщат пухесто. детска врява, вяра в детското. плажът е озарен от стотици дневни звезди. слънчогледът влюбено се взира. вазата е тъжна. водата не се побира в кожата си от неудобство. хаосът и черните дупки трудно поделят нощното небе. щастието се учи на търпение върху кайт. мечките, те пък откъде се взеха?!, разравят нивата с трева и намират бурканите. папата заспива спокойно след суфи чая. земята се върти. дервиш- нудист.
Няма коментари:
Публикуване на коментар