Чужденци

"Само две фирми ги произвеждаха. Едната, разположена в бившата Аржентина, зареждаше Западните провинции, а могъщата Монголска корпорация се грижеше за милиардите жители на Обединените щати ЧайРуНди. Никой не излизаше навън без персоналната капсула, защото рискуваше да се слее с Безкрайното море на спокойствието обгърнало планетата, като изгуби освен разума, който се гмуркаше сам, и принадлежността си за обществото. Капсулите бяха три рзмера, в три различни цвята. Детските- сини, жълтите дамски и кяфявото на мъжките, наложено от западните инженери..."
Сляпото момче облегнато на хладкия метал прекъсна приказката и погледът докосна ръцете на слабото момиче, което го наблюдаваше от място близо до изхода. Лабрадорът притворил очи се уви в крака на своя стопанин.   
"Вратите се отварят."
Момичето, което знаеше много езици, излезе от капсулата и поиска да научи езика на тези затворени очи. Вечерта то се шмугна до своя приятел, който съсредоточено прелистваше електронните новини. Погали го, първо през косата, после пръстите затанцуваха по корема:
- Знаеш ли, днес в метрото видях някой..
- Трябва да прегледам още статии, извинявай- мъжът премести ръката и и се обърна на удобната си, лява страна, с гръб към нейното лице.
"Вратите се затварят. Следващата станция..."
Момичето се за загледа в пролуката на спрялата за времето стая.
- Ще си измия зъбите. Забравих.
- Добре. Ще ми донесеш ли и бутилка вода? Мерси.
Застанало срещу огледало, момичето вдигна лявата ръка, завъртя я в бавен пирует пред очите си и ги затвори; появата на бледото, но красиво лице на сляпото момче усмихна огледалото. Той се наведе. Шепотът му внесе топлината. Лабрадорът спеше. От устните, през гърдите, докоснала пъпа, ръката достигна и леко повдигна бикините, долнището на пижамата, и остана скрита вътре.
Мъжът чу края- шумът на тоалетното казанче. Момичето остави в леглото малка чиния сладки парчета портокал и мандарини.