Гледаше в листата; отпусната назад глава. Незаспалите сред тях се радваха на огромните и като новолуние зеници. Макар според нея да бе зле скроена, шапката все пак криеше повечето облаци, които от своя страна пазеха звездното небе. Тъмнината напасна цветовете. Зеленото доби синьо, синьото премина в оловносиво, а то, в блещукащото черно на космическите бръмбари. Нещо мокро тупна върху носа и. Момичето се засмя и подири с пръсти новия си приятел.
- Ти си звездата- свенливото рогче се сви- Искам да изплувам от нашето време. Идваш ли с мен?
Не дочака отговора и веднага положи охлюва отлепен от пейката в джоб пълен с тревици. Той се прибра в удобството на малката си, но сигурна обител, а тя перна кефски най- близкия, тънък клон. Капките се оплетоха, шмугнаха се в пространството, за да попаднат като една върху красивото и лице. Избърса очите си в опакото на боцкащата жилетка.
- Ти си звездата- свенливото рогче се сви- Искам да изплувам от нашето време. Идваш ли с мен?
Не дочака отговора и веднага положи охлюва отлепен от пейката в джоб пълен с тревици. Той се прибра в удобството на малката си, но сигурна обител, а тя перна кефски най- близкия, тънък клон. Капките се оплетоха, шмугнаха се в пространството, за да попаднат като една върху красивото и лице. Избърса очите си в опакото на боцкащата жилетка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар