НасамНатам

Разроших кашона в килера,

появи се воден пистолет,

ръката стисна спусъка и..

политнаха прозрачни спомени:

„От сергиите в нашето детство,

пластмасови бойни редици,

разделени винаги по равно,

за битката „добрия vs. лошия”

Изстрел срещу изстрел оттогава,

със единствения читав арбалет,

малките победи и дребните загуби,

големите братски, вечни крамоли

Но появата на строгия офицер,

решава справедливо войната,

нашата вечно усмихната майка,

мирно сбира и войни, и войничета..”

Миналото се свива, изчезва по детски,

призрачни десетки, нацелени от момента

Пук- пук- пук- пук.. Приятно и лесно

Стрелям пак аз...и нови балони в тъмното..

„Потъва и „водния” в пълната раница

Знам, езерата очакват бодрите стъпки

След планината, влизам в друга обител

Отвън- мекиците със захар и кеф

Прекрачвам сит, спокоен, смирен

Очите ме приковат. Избоден кръст

Но случвам и на други чудеса човешки

Светена вода в пластмаса, на тезгях

Купувам шишенце. Примирено усмихнат

Осветявам пистолета от него. Крача натам

Стопира ме изпаднало цвете с красота си

Вдигам го, а то дружелюбно ме пита:

„Кому е нужна подобна тежест в гората?”

Пистолета подскоча сам. Следва струйка за отговор:

„Неблагодарниче. Вече ще си цвят, жив, но примирен”

„Гъдилкаш ме с изворна вода. Убиваш ме от смях така”

Задружно се прибираме. Припада товара още на прага

Водата и цветето връчвам на генерала с усмивка”

Светвам лампата:

- Майко, кое е за боклука?