някога, когато мечтите..

Имаш истинска мечта

По- доброто от теб е казало: „хей, отивам си”

Боли без красота. Търсиш я обратно

В огледалото. Из спомените

Действай тогава

Лопатата ти е под ръка

Земята е под краката ти

Морето на отчаянието започва и свършва с пръстта

Копай. Да, просто копай

За да посадиш своята мечта.

Но първо трябва да се потрудиш. Старателно и упорито

Нужно е да изровиш закопаните, смърдящи корени.

Проблемите. Страховете. Един по един

За да почистиш разума и съзнанието

Мръсна работа е. Може месеци да ринеш гнилочта

Но ти обещавам. После долита лекотата

Лесно е, както се научи да караш колело

Без проблем подчини и автомобила, нали не бъркам?

За университета. Спомняш ли си

Нощта преди изпита бе обикновена лятна нощ

Шест- седем часа сън. Като цял зимен месец

Тракаше със зъби под завивката от студ

Страхът и студът не са синоними. Нито роднини

Знаеш го вече. Катериш върхове. Летиш с крила

Проверката ти мина като песен

Лесна мелодия. Близки въпроси. Любим текст

Управляваше съдбата уверено на връщане.

Слънчогледите, почудено надничаха за гласа и човека през разперените широко прозорци

Крещеше нейното име. Своето бъдеще

Любовта седеше на мястото до твоето

Тя включи радиото. Ти запя

„Аз съм най- добрият”

Звънна, едва когато изпи втората бира в хотелската стая

Баща ти вдигна. Каза, че никога не се е съмнявал в твоите възможности

Мислиш ли, че не плака и той?

Сигнала за приключване, отвърза едновременно и двата балона радостни сълзи

Сега пусни мечтата в дупката. Не я  задържай в длани

Не се бой. Не си дете. Страховете не са прилични опаковки

Захлюпил си мечтата като пролетен охлюв

Забравил си, да. Беше малък. Но охлювът беше още по- малък

Стискаше го здраво:

„Мой си е, мой си е. Искам си го. Само за мен си е!”

Все още трудно се разделяш с притезанията.

Ще се научиш. Обещал си си

Тя плачеше тайно. Като баща ти в нощта. Но не от радост

Горчивите на вкус сълзи по твоята гордост. В нейната чаша чай

Живеехте заедно. Разделени

Като дете те подлъгаха. Пусна го.

Сега не е необходимо. Вече знаеш природата на охлювите

Познаваш природата. Свързва ви приятелство

Браво. Точно така. Добро момче си

Положи пръст отгоре. Спокойно затъпчи земята с пръсти

Защо си тъжен? Посаждаш мечтата, не я погребваш

Прибери се. Внимателно. Стъпалата. Седем. Както винаги

Вътре е празно. Знам

Ти избра себе си. Не цялото

Няколко положения и ще завали. Реалността се грижи за водата

Бъди сигурен. Ти ще спиш. Но в твоята градина ще е бурно

Винаги вали, когато сърцето и душата се молят

Когато те и ти се молите заедно, се случват чудеса

Чудесата живеят в приказките и детските книжки

Но се разхождат често из света ни

Наобикалят възрастните. Които пък, все бързат

Да се движиш по- бързо от едно чудо. Не е ли само по- себе си чудно? Парадоксите на времето. Физика на абсурда и пропуснатите възможности

А да не виждаш голата красота на сантиметри от себе си?

Това как ти се струва?

Тя ти разказваше за концерта на виртуоза

Помниш бляскавите и очи. Със сигурност

Ти и сподели, че си подминал някакъв неугледен несретник

Скрибучел странно в метрото за без монети

Дълго се смяхте.  Отворихте заедно вестника в края на седмицата

„Цигулар- виртуоз свири за хората една от най- трудните пиеси в метрото. Децата се заслушват, но ги дръпват. Никой не спира да послуша!”

Заспал си отдавна. Телевизорът се забавлява сам с второто полувреме

Дървото на желанието изниква от семето на твоята мечта

Преди да се събудиш. Не сънуваш

Ще влезе. Ще изпревари с минута отминаващия, уморен след работата сън, за кана вчерашно кафе. Но ще се погрижи и за новата. Макар да предпочита чай

И ще стресне котката, когато издърпва сутрешния вестник изпод нея

Желанието ти ще поднесе пресни кифлички в леглото

Така, както ги обичаше

Майчината закуска ще се завърне

Ще се възвърнат и детската ти небрежност, и веселост

Бъди сигурен

Желанието ни. Добрата половина в нас, знае всичко

Какво искаме. Какво обичаме

И какво наистина искаме и обичаме

Буден си и ококорен. Вече звъниш. Преди първата глътка кафе

„Стана чудо. Не вярвам на очите си. Тя е тук!”

Но нали снощи бе друго?

Нали се молеше от душа. Със сърце

Със широко отворени очи.

На Него. На Себе си

Той Те чу. Земята ти повярва. Ти вярваше

Телефонът дори разбра

Само че, ти сега се пулиш уплашено. Невежа

Време е да се изправиш. Да бъдеш отговорен

Да се погрижиш и грижиш за Твоето желание. За да бъдете

Започни с палачинките.  Знаеш, че ги обича с боровинково сладко

Няма да закъснееш за работа

Нали току-що звънна, треперещ от студ на шефа, или забрави?

Пролет е. Желанията възпитават обичта

Усмихни се. Целуни я

 

Хайде. Не отлагай повече

Семената са във джоба

Лопатата дреме в гаража

Стъпил си здраво на земята

Дъждът сбира вълнения от вълните

Готов да се излее. Да потопи самотата

Морето на надеждата е обградило сушата

Бушува по нетърпеливо от сърцето ти

Желанието копнее да израсте

Тя те обича. Ти я обичаш. Едно сте

Не се бави, човече