На Б.

Мълчанието, казват, било злато.

Мълчанието на близък е подарък. Диамантена мина.

Мълчаливият приятел е извор с вода. Самотата е пустиня.

- Защо влачиш този стол из пясъците, страннико?

- Защото е безценен, приятелю.

Умората е близо, ще ни стигне. Ще спрем и ще поседна отгоре му. Ще починем и двамата.

През нощта ще стане студено. Ще го начупя и разпаля огъня с него. Ще се топлим и пеем.

На сутринта ще сбера прахта в шепи. Ще тръгнем отново по пътя си. Заедно. Аз и Той.

Не е ли приятелството завинаги?