вторник, 24 януари 2012 г.

райската градина

Откъсваме ябълка. Ябълката е дърво. Дървото е гора. Гората е планина...
Ябълката има цвят. Ябълката има тежест. Ябълката има мирис. Ябълката има вкус...
Ние виждаме. Ние носим. Ние усещаме. Ние опитваме...
Ябълката е жива. Ябълката се променя. Ябълката умира. Ябълката е пустота...
Пустотата е чистота. Чистотата е простота. Простотата е красота. Красотата е живот.

Ние сме това, което сме.
Ние сме това, което казваме.
Ние сме това, което ни казват.
Ние сме това, което виждаме.
Ние сме това, което ни виждат.

Учителят би похапнал от ябълката.
Учителят би прегърнал дървото.
Учителят би обходил гората.
Учителят се поклоня на планината.

Всички живеем. Повечето сме ябълки. По- малко са дървета. Малцина са гора.
Колко са планините ?
Всички боледуваме. Повече ябълките. По- малко дървото. Малко гората.
Как боледува планината?
Всички умираме. Първо ябълките. По- късно дървото. Някога и гората.
Кога умира планината?

Знание е да разберем за ябълката, за дървото, за гората, за планината..
Безстрашие е да приемем ,че сме ябълка, дърво, гора, планина..
Желание е да променяме ябълката, дървото, гората, планината..
Осъзнаване е че сме и ябълка, и дърво, и гора, и планина..

2 коментара: