Протичане. Посоката. Все направо. Десет минути мълчаливост. Два отегчителни момента. Врата вляво. Отворено вдясно. Малък ресторант. Три маси. Дървена. Метална. Пластмасова. Четири стола за всяка маса. Пластмасови. Метални. Дървени. Дванайсет прибора за всяка маса. Четири вилици. Четири лъжици. Четири ножа. Дървени. Метални. Пластмасови. Шестнайсет чинии за всяка маса. Четири големи. Осем средни. Четири малки. Пластмасови. Метални. Дървени. Три кани за всяка маса. Дървена. Метална. Пластмасова. Пълни с вода.
Минало. Реалност. Всекидневие.
- Избра ли масата?
- Да, избрах. Металната.- Но аз обичам зеленчуци! Забрави ли?!
- Миналото е резервирано занапред. Всекидневието е запазено до Коледа.
- Добре. Напускам те.
В малкия град голямото желание е малък ресторант. Ресторантът се намира в края на града и е отворен само три часа вечер. На еднакво разстояние една от друга са разположени единствените три маси с дванайсетте стола. За всяка от масите има изготвено отделно уникално меню. Едната маса е евтина. Другата е скъпа. Третата е по джоба за чужденци. Храната е истинска, домашна и вкусна. Музика не се сервира. Всеки почиства собственото си място. Водата е обща и еднаква. Въздухът също.
Ресторантът работи за всички. Единственото условие е посетителят да е човек.
„Видя ли го, влезе вътре, а отскоро е в града!? Не го разбирам това. Втора година се опитвам да се докопам до една от масите и винаги ми казват, че е заето! Имам и аз права, нали? Гласувам, работя, плащам данъци в този град. Децата ми ме питат, защо съм такъв неудачник!? Мисля, че никога няма да успея...“
Няма коментари:
Публикуване на коментар