Змията се изви в студа с безнадежден опит. Бягаше бързо от коритото си. Тъмна умираща река променяща цветове към мътни сребристи краски, започваща от извор тънкоструйно начало и край. Дълга криволичеща ивица топлина. Ляв завой. Протичаше силно. Преди. Сега мъчителна дясна извивка. Кожата се свлече великолепно и може би завинаги от Игуасу. Сковаващ миг на забрава последван от мечта за обичайни обични брегове. Широкият естуар изгуби хищническа сила. В окото на змията планината усетила отминал полъх от добрия вятър се стопи до призрачен спомен. И угасна. Падна нощ със звука на последния писък на малката птичка уру.
Реката замръзна в очакване на друго време..
Парана сред снеговете на Монтевидео и Буенос Айрес. Някога
Няма коментари:
Публикуване на коментар