Българско село. Пролетно време. В кръчмата, около маса с разхвърляни върху нея чинии с купчинки прясна салатка, юзчета и една модерна чаша с надписи. След „първата обиколка”...
- Избих рибата. Казвам ви бе, аз и старшията я утепахме сичката на Земята. Преди време кацна един на двору до плевнята, дигна голяма тупурдия и разгони кокошките. Добре, че поне гадовете бяха по къра. Моикинките спряха после да носят, че сега купувам яйца от вдовицата, комшийката де. Доволно ми ги дава. Хихихи. Докторът мина след туй, влезе в курника и зяпа,кво зяпа. После рече, че било двоен посттравматичен шок със съпреживян стрес. Добави, че не му плащали за терапии от сейфа и си тръгна без да даде илач. Голям серсем, че и не рачи да пие. Май се поотплеснах нещо..Сипи, сипи. Точно тъй. И да си боцна едно. Тогаз от таралясника слезе некакъв лъстящ пич дет хич не ми замяза на наш чиляк и на чуждоземски ми дърдореше. Сигурно е било японски. Хич не го разбрах, ама той пък към бохчата сочеше. Почесах си кратуната и си викам: " Доста е пътувал в ламарината, сигурно е гладен." Бутам го към софрата, пъни се бе, не сяда. Малък, зеленикъв на цвят, ама мноу жилав. Инати се бетер от магарето на Симото, онуй дето все се запъва. Затуй му натъкмих в една торба качамацец и млина със спанак дето си ги бях направил за обед, турих му орехи, буца сиренце и бурканче от ланшния мед и му настъргах босилек и магданозец. Бедна работа, ама витаминозна. Комшийката ми дава рецептите, вика " здрав да си". Он си прибра найлонката в чинията и домъкна оттам неква мини джаджа и пак започна да сочи. Ту показва машинката, ту гледа към мерата и реката. Каза нещо на джигитайски и тръгна да си оди. За изпроводяк му сипах. Не отказа бе, чиляк излезе, пийна. Няколко глътки от „добрата”, която му налях. Чудеса прави таз рачия. Само дофтора.. ,ама неговата не е лесна. Животинките, че и нас лекува, хаберлия да е и той. После чужденецът офейка с гюрултията си. Как офейка ли ? Ами тъй, фиуаа и чинията се завъртя и литна нагоре. Малко след туй долетя и старшията с ижката. Видял бил НЛО-то. Трябвало да опише произшествието. Отдаде ми разпореждане и ми прибра подаръчето с разписка. Няма как, началство е туй и му разпраях сичко що иде реч. Боцнахме си от качамака с него, гаврътнахме по ракийка и почовъркахме онова чудо. Бутаме тук-там. Не пищи, не свети, значи не работи. После той на мотора и избега. След седмица кацнаха други, но от нашите. Още във въздуха познах чинията по арматурата дето я правихме навремето в Кремиковци и се зарадвах. Слезе младо момче и вместо "добър ден, как сте", веднага ми рече „идиот” и то на руски. Аз не се обиждам, прост съм си, ама не е учтиво, на гости идва, възпитание малко. В школоту съм учил руски, но то след промените всичко ми е изфиряса, че в началото мълчах у мучах като крава. С мальчик пихме цяла нощ от шльокавицата. Не се дава ви казвам. Аз една и той една. Аз във водната, той надига бутилката. От „трепачката” уж бях наточил. Аз му викам молодец, той пак „ Мужик, а тьi идиот.” и се хили като ряпа. Хаярсъзин, младежта днес за два лева възпитание няма, пфу. На сутринта натовари мен, старшията, джаджата и две от по- умните кокошки на чинията и хвръкнахме. Не каза на къде, изненада било. Едната кокошка бе почнала да решава судоку, че и носех вестници и химикал за из път, ама много тръскаше, като в пътника за града, че временно и мина мерака. Кацнахме нейде в снега и по някакъв асансьор ни набутаха в пещерата на Али Баба. Лапми, машинарии, само туй успях да скифам. Настаниха ни в каюти, същите като на "Слава". Три години на нея, изгниха ми костите под водата. Раздадоха ни едни шарени книжки и със старшията попълвахме некви картички и ребуси. Не ни даваха да си подсказваме, ама ние гяволи, фанахме им цаката със знаците от белотеца. Хихихи. Я сипи кмете, че ми пресъхнаха устата от приказки. После ни върнаха на село с трену. Пет дена пътувахме, ама жадни бе. Водката не е като домашното. Пиеш я и тя гори, обаче без топлотата и мекотата на дома. Липсва ти нещо твое си. На тръгване питах за кокошките, да си ми ги върнат. Ответиха- „государственная тайна”. Остави се, не ги платиха даже. Друзья били. Разбойници, ако ме питате. Разбрах одеве, че и в нашата река рибата се гътнала. Лоша работа. На къде върви света, а? Ядзък. Викам следващите на моята сметка, останаха малко "командировачни", че съм бая греховен. Нали тъй дядо попе? За теб пак от нетъркалящата се бутилка, знам аз, знам..
По същото време, някъде в необятната северна пустош. Тайна подземна сграда с отворен явен отдушник. Минава чукче и чува глас:
- Черт побери. Все вьi идиотьi, я вам...( чува се тих звън- " Ода на радостта") Точна, товарищ генерал. Мьi потеряли и пчельi. Так точно товарищ генерал, мьi все идиотьi. Ну как в Сибирьи товарищ генерал, но мьi здесь ?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар