петък, 3 ноември 2017 г.

Миналото






С миналото сме в особени и сложни взаимоотношения. Определено не сме във връзка. Липсва контакта, в който да се включа. Целуваме се добре, но то не излъчва топлина. Ако се замисля - нищо особено не излъчва миналото.
Понякога аз съм котката, или кучето и миналото се грижи за мен. Храни ме, гали ме, дава ми подслон. В други моменти нещата се обръщат, миналото се превръща в тигър, който обикаля  клетката и копнее за плътта ми. Аз храня тигъра със солети, чипс, дъвчащи бонбони и черен шоколад.
С миналото слушаме една и съща музика. Позите, които ползваме са стандартните. Лъжите също. Миналото е добър актьор. Аз, само имитатор.
Когато миналото приеме човешки образ - с познати лица - и ме поставя в средата на всичкото, за да ме обвини в грехове и грешки и да прочете своята присъда, аз се премествам встрани.
Миналото е реката, която тече. Назад. Аз съм лодката. Стигнем ли до извора, до началото, ние се сливаме. И тогава трябва да е и е обич. И тогава не е.
Миналото е пролет. Аз съм есен. Кое е първото? Какво губи лятото? Най-малката стрелка на часовника е най-обичаната.
Миналото изяжда настоящето и изплюва (изсира) бъдещето. Сега- скучната форма на някога. Утре е черното под ноктите.
С миналото сме приятели. Пази ме да трупам бъдеще. И ме застрелва. С истината. Аз рисувам сънищата му.


Няма коментари:

Публикуване на коментар