20.. г. Велико Търново. Аз, Дарина и Марин „Шефчето“ крачим по пътеката от квартал Варуша към Преображенския манастир. Галин вече прави вафли, но все още не познава Галена. Тя е ученичка?! и двамата не са вдигали палата на баира, която пътеката е длъжна да обикаля. От мостчето отбиваме вдясно за водопада до мястото на сбирката по изпращането на Владо и Ралица за САЩ. Ралица е спечелила „зелена карта“, двамата са подписали на скромна церемония и вече се приготвят да заминат за Пенсакола, Флорида при Генчо, общ приятел на Владо, Ралица, Дарина и компания от ученическите. Марин и Кремена „Фифи“, сестрата на Ралица и мой набор– тя след няколко години също спечели „зелена карта“ - пък са колеги в магазина за обувки в центъра на Търново. Дарина, която е учила в езиковата и Владо - бил е в електрото по мое време, но е по-малък с няколко години, са имали закачка; аз съм външен за тяхната компания. С Дарина си замотахме главите в чата, както беше модерно по наше време. После я видях пред полицията в Горна, лятото, в бяла рокля, бяха я обрали до шушка на плажа и чакаше съдействие. Заведох я да хапнем пържолите, които тя толкова искаше на Арбанаси и та така. Купонът е стабилен. 30- на човека. Доста алкохол. „Наздраве, ченге“. Музика. Глъчня. Водопадът не се чува никакъв . Има и един австралиец с диджереду. Може и американец да е, но духовият инструментът е австралийски и Владо много се пали по него. Мисля, че в Щатите си купи подобен. Питам Владо на пиян акъл как ще се оправи в Америката. Той вдига рамене и се усмихва с неговата си чаровна усмивка. На връщане, като истински пиян планинар, се клатушкам и светя за пътя с фенерче на клетъчния. Или мобифона? Дали пък не повърнах по пътеката? Не помня. Значи не съм.
Пенсакола, Флорида. Въртя педалите на велосипеда по мост от Гълф Брийз до Пенсакола бийч. Работя в огромен плажен магазин собственост на ръшън американ; преди бачках в „Дейз ин“, хотела на Аджи Пател в даунтауна на Пенса, като хаускипинг и ментанис , Дарина се усмихваше на фронтдеска за секънд джоб и двамата живяхме в хотела. Основната й работа бе заедно с фрейндката й Ралица. Правеха клипчета за джобс. С Дарина минахме и през втората квартира на Владо и Ралица – те вече имат собствен дом - при Арън, който свиваше за добър ден и лека нощ с Патрик, третия съквартирант и такси драйвър и с майка си, която идваше чат-пат на гости. Пресните ойстерс с изстискан лимон, шотовете руска водка и бонга на терасата в двора. Класика за ума и душата, или Бах,Моцарт и Бетовен в едно! Сега сме в Гълф Брийз, близо до гъзарския „Плантейшън хил“, в къща обитавана дълго време от Генчо, за кратко от Владо и Ралица, подир нас и от Кремена . Дарина спечели зелена карта. Каза ми, че няма да замине сама, че никога няма да се качи на самолет сама и ми предложи да подпишем, не че ни беше зле и в Горна. Скромна церемония. Без родители, само брат ми, Светла с Габи в корема (Габи на Ралица се роди на същата дата с моята племенница, година след нея), Надя- сестрата на Дарина и „секънд свидетелите“- Тони и Милена, пред които разписахме и си разменихме сребърните халки в коридора на Общината, защото Обредния дом пламна няколко дни по-рано, а приятелите ни от Пловдив поканени за свидетели катастрофираха – за щастие леко – преди пътуването към Горна.
Русаля. Вали. Изпратил съм рано-рано Габи, Веско и Данчето на училище - с училищния автобус през моста, Хотница с водопада и хоп, Самоводене - 5 клас са, нашата Габи е 4-ти. Аз, те и останалите деца, които също вече са по класните стаи, закусихме макарони със сирене и захар. Слушам си музика, Филип Глас, „Часовете“ (следва Ролф Ловланд, адажио от филма 2046). На 1-ви ноември, Денят на Народните будители, Тони и Милена отлитат, вече с децата- малкия Тони и Вики, към остров Нантъкет, САЩ. Милена толкова много го искаше и взе че спечели „зелена карта“. Подписаха. Нямало е сватба. Марин мисля живее в София със семейството си. Кремс е в Пенсакола. Генчо има таксита в същата околия, рускиня за жена, малко дете и все още вярва, че Тотнъм ще станат шампиони; аз вярвам в същото, бог е един- купата, но за Ливърпул. Дарина също е там. С неа се разведохме лесно и днес е щастливата майка на Александър, на едничка и малкото. Алекс това лято посети втора от трите си родини- България (САЩ и Йордания).
Няма коментари:
Публикуване на коментар