сутрешен секс

Той включи музиката. Тя промени сетлиста. "Тъжните хора правят по-хубав секс". Целунаха се, обърна и гръб и вече бе заспал. Изправена изписа споходилата я мисъл с пръст върху потното стъкло, дръпна алуминиевата му рамка и извади тънката цигара от табакерата инкрустирана със змия. Студената луна присви очи, за да надникне в стаята. По традиция пушеше бавничко.  Отражението на чисто голото тяло се появи в огледалото със зелената рамка. От някъде се чу първото мяукане- предвестник на далечната пролет. Завъртя се и студът разсъблече топлината. Погледна се през рамо. С цигара в ръка бе най-секси.
Наскоро любимата и костенурка, която бе получила заедно с цигулката, статива и четките от брата на баба си- професора по зоология, бе хукнала; професорът се смееше, че дори и костенурките бягат веднъж в живота. Погреба я при общия гроб с градинката от лалета, за която се грижеше. Приживе Първата котка обръщаше по гръб костенурката и в своята странна игра се опитваше да развърти корубата и, а после сама се завъртеше до припадък в бясната гоненица с опашката си. Художничката бе убедена, че рижата котка крие душата на някой дервиш. Луната смигна на нощта и се облиза.
Лежеше по гръб. Краката й бяха сключени около врата на талантливия мъж. Сутрешният секс бе танц, картина и присъда. Молитвата липсваше. Малкият храм. Вътрето в нея. Обителта на тъжни камбани, с птиците, пригласящи от отвъдното. Гледаше се в очите му, но виждаше и другите. Музиката внезапно спря. Музикантът, който не свиреше на цигулка, се наведе, целуна момичето, дръпна кърпата от простира и затвори вратата на банята след себе си.
Тя се изправи. Отвори прозореца и запали. Котка номер две се отърка в краката и и измяука. За храна. Слънцето заспало в мъглата не бързаше.