Моливи

Бе седнал върху остатъка от дървото, за да почине подир изкачването и мислеше за преди. Дървото ухажваше всеки с прохладата на клоните си. Наведе се. Сянката на пъна побираше едва няколко мравки, които се лутаха около огромния бръмбар влачен от най-дребната сред тях. Разбута ги с молива…  Сянката му липсваше. Жегата го дразнеше. Войниците, тръгнали нагоре, го захапаха с малките си челюсти. Момчето вдигна ръка, наду бузи и вятърът издуха мравките.
Под клоните се бяха целунали. За него бе нещо ново. Като рожден ден. Коледа по никое време.  Сезоните в едно. За нея- лятната й ваканция.
Извади джобно ножче, задялка молива и засипа със стружки дребните. Оформи острието му. Бодна езика си с графита - стори му се вкусен. Мравките дружно отнасяха дървените остатъци между цветните листа. Искаше му се да плювне върху им, да се излее след вятъра. Въздържа се. Започна да оформя сянката върху листа.
Той, или тъгата му, се озъбиха на хладния дъжд. Капките се превърнаха в прозрачни барабани, които отвърнаха на поздрава. Есента ползваше и цветните. Рисуваше единствено нощем. Бавно. Денем спеше в гората. Долу, в ниското, боботеше малката семейна фабрика за моливи. Камионите спускаха последните трупи.
Момчето сгъна белия лист в нещо с криле. Прободе с молива две дупки за очи. Сляпата птица литна и кацна при близкото дърво. Момчето все още не знаеше, но скоро щеше да открие нов приятел- есента.