По стълбата на ангелите

                                       

                                      "Има хора. Има човеци. Има крале.

                                      Има и туби с лайна.",  Маркъс Енгелс, палач

                                      "Свободата-

                                      нима мъртвите поети пеят песните си

                                      с езика на вечните господари?!“  

По улица на разрушавания от варварите Йерусалим, пророкът Мохамед яздеше кроткото магаре. Две преки по надолу, преди Театъра, Чарли Чаплин и Хлапето  поставяха прозорците на новата сграда на Библиотеката.

Посрещнаха летящото килимче над Хамбург със залпове. Първи по него стреляха полицейският патрул. Спецчастите със снайперите казаха "здравеѝ". Неколцина из мирните граждани с "Калашников" отправиха празнични салюти.

Совалката "Тръмп" кацна на Марс. Астронавтът Назиф слезе, поклони си ниско и заби знамето.



Цивилизация, влюбена до болка в страховете си, ражда демони за собствения си луна парк. Срещу билетчето на входа ще получите пушка за тати, пистолет за мама и всички дружно на камиончето на ужасите и в зоната на брътвежите.

Зоната на брътвежите

Пилата еПилат (носеше с описуема тъга мъжкото си име заради разсеяното Горно До, което попълваше регистрите) се влюби надеждно в Пирата Перат- с трите златни зъба и дългите нокти на кутретата и палците- исландски маникюр, но когато се опитваше да го заговори се чуваше онова:
- Пилате Пелат.. - горката пила бе с изтъркано "Р" от прекомерното му ползване и ХоПоХотамът се разлистваше вследствие плюнките смях в салона за грозота.
Опосумът Оптимист IX, описващ всяка история от Зоната на брътвежите, прецени, че тази- на Пилата еПилат и Пирата Перат, е "без пелеспектива", спря да я списво-стопанисва в шрифт "гръмоглас"и тя избеля.
Пилата еПилат, чула за решението на Опосума Оптимист IX от самата ЧуЧукПатка, толкова се разстрои, че собственомъчно изпили надписите на 173 сърдечни пейки и офърша половин дузина рояла до клавиши преди да падне изтъркана в буркана с мармалад на Петърчо.
- Петре, мий си зъбите, молитвата и гася!
- Но...-!?
- Няма, "но". Няма "до". Утре отиваш и си вземаш шестицата от тотото!!!

- ХоПоХо- каза Хопохотъмът и продупчи со задните си зъби билетите на облаците за Пусти дол- три по-малки и млади облака със завързани торбички за повръщане под шийките и с китки пресен магданоз боднат зад ушите наместо обеците от стафидени миди от Спаначените мини.

Изведнъж настана абсолютният непрогледен чер мрак; горе, където по това време си беше тъмното на фенерчета, светещите реклами и светулки, и в долната, светлата част. Ам-ам, който се скитореше покрай звездите- някой завалия  бе изпуснал каишката му- ах, какво безразсъдство по отношение на пале, биха възкликнали хората, но тях вече ги нямаше- бе глътнал неволно Земята.

По стълбата на ангелите, птиците се завръщаха в гнездата си…

                                                  

                                                  снимка: Диляна Димова