Отсъстващо присъствие

                                             

                                                 „Всяко дърво прави сянка, 

                                                  но от всяко дървен философ не се дялка“, 

                                                  Източна мъдрост

Мобилното устройство по няколко пъти на ден известява за ангажимента ми към деветнадесет приложения; длъжен съм да актуализирам и фейса. Телефонът е умен. Първата клетка, брънката, или амебата по пътя на бъдещият изкуствен интелект. Плъзвам пръст и с точката концентрирала в себе си хиляди мои умиращи клетки натискам „Х“ за изтриване. До следващото припомняне. Дните напомнят за мечтите си чрез срещата по Главната в Търново с щастливото семейство и малчугана им.

Истината затваря очи за своите грешки. Прави се на сляпа джанка. На разсеяна диня. Истината, макар да е най-бързата линейка, често идва когато си напълно здрав и не рядко забравя за теб, когато си в нужда. Тя (Той е истината в слипове и потник) обитава бутилките изпити с приятели. Хълцука на дъното им. Оригва се и пърди. Истина е, че не изпитвам чувства към алкохола. Че в дългите периоди от време унищожавах алкохол в големи- харесва ми клишето- промишлени количества, за да предпазя с показността близките и колегите си от пагубното му влияние. Истината е и че просто се наливах. Истина и самоирония. Финален рунд. Касисус Клей изправен срещу Мохамед Али. В Старата ни столица. Изгубилият танцува лимбо под лъчите на лунната дъга.

-Давай смело, слагай ги тука, и бирите са за нас! Не се подвеждай по интелигентния вид- Цанев, с вечната си окуражаващо-подкупваща усмивка.  В костюм и риза- задължителни за дребсън директор в пивоварна- той,  не че и аз не съм културка. Седим след работа в „Сити пъб“  в Търново пред поръчката от два двойни „облака“ и две големи наливни тъмни. Милото колебание е поставило коктейлите на масата, но халбите се поклащат върху таблата. - С вторите бири да ни донесеш и от тези трътчици и соев сос- пръсти на аристократ върху менюто. Мерси. Запиши си, умните винаги си записват. А видиш ли го ей.. (сочи мен и ме перва по челото). На нищо не мяза, само защото се прави, че помни от малък.

Във Велико Търново няма нищо „гнило“. Градът все някога е притежавал тайнството, носил е атмосферата от онзи свободен, сладникав аромат, в който се разтварят и звуците на джаз, и драмите на поетите по местни и прииждащи красавици, и копнежите на всяко изкуство. Днес „Великото“ далеч не е Хамлетовско и трудно надмогва носещото се усещане за правилност преди, по  време и след сменящия прическата на цифрите си ежегоден календар с лице на миловидна река и снага в изкусното подредени лъснати камъни под формата на история. Янтра вярно си приличала с Мисисипи-  кипри се с короната- „Река на своя град“. Денят се ражда и пакости чрез Хък и Том в по-друга действителност.

"Да бъда" го може детето. Моноспектакъл. „Малкият Интер“, историческата част на Търнвоград, точно до Уредителното  и в близост до Камъните (Царевец). Дамяна е актриса и играе пред нас четиримата, но не за парсата-  домашна лимонада, а в плама на детското, неподкупно и честно въображение, което е готово да погълне целия свят като един хамбургер. Разказът за резенът лимон приключенстващ по ръба на вселената „чаша“ е само неин и само тя има право да го разкаже в подробности и цветно когато пожелае.  По „Гурко“, възрастните плуваме в океана на нейната игра, всеки в своята си лодка от проблеми, тревоги и очаквания. Дамяна би могла да бъде и ще бъде (вярвам) много добра актриса и всичко онова, другото, до което въображението я отведе в бъдещето.

В миналото, след адски купон, се озовавам в разпъната палатка, в абсолютно празен хол, в апартамент в Търново, близо до стадиона. Не помня, Цанев, не си записвам, може да е имало и нарисувани цветя по стените и на пода- домакинята все пак беше художник като теб; то и ти не запомни, че по време на запоя ни в пъба проведе едночасов разговор, дори не вярваше на паметта на телефона си, а ти падна и батерията,  че и с моя продължи…  Непоисканата  истина е досадна освен за другите и сама на себе си. Но мечтите и красотата са особеният вид истина и заедно с обичта заслужават да бъдат натрапвани всеки път. И без пътища дори. Заглавието  („Отсъстващо присъствие“) довя странстващият вятър, пътуващ от Северна Африка към себе си чрез теб, Ел. Заето е от една бъдеща фото-изложба свързваща моментите- на  Изтока и Запада, на Ориента и Дисниленд, на морето и града. Отсъстващо присъстващи, ръка за ръка, във Велико Търново се разхождат миналото, настоящето и бъдещето. Семейството щастие.