iГра

Бездомникът поръча бирата хвърляйки шепата дребни монети на бара. Циганинът отпи първи, а скинарът, примляскал шумно последните глътки, прокара пръсти по стъклото за няколкото самотно капки преди да върне все още студената халба. Да, пиеха с охота от една и съща чаша. И какво от това?! После заедно зяпаха и „прайда“. Тримата не бяха съученици. Не бяха служили на "едното място". Знаеха се от дългата улица и покрай фитнеса, който заобикаляха.

В космическа перспектива съзвездието Гарван представлява По големите и По малки звездни компании скупчени в отсъстващ чувал. Чувалът липсва, защото наскоро бе отдаден без наем на компанията произвеждаща алчна марка безалкохолно за рекламна кампания и можеше да бъде видян единствено при доближаване на перспективата, т.е сниман в лапите на полуусмихнатия бял мечок- големия Едгар Ал, който всички незнайно защо наричаха Теодор.

Преди буря гората е наситено зелена- гущерите търчат, бръмбарите бързат, дърветата скърцат, от всеки звук можеш да извлечеш мотив за съществуване, или цвят на облекчението. Едрите капки не закъсняват, никога. Те погребват гордо умрелите божури, ще съживят ягодите, ще подмият камънака; птицата плува в своя среда… Пресичам линията, тази, към Самоводене и Търново. Копривата ме хапе. Градският селски дъжд подбира прахоляка. Чадъри никнат като гъби. „Десятката“ пристига и прибира мен и мислите ми в ятото, което грачи при всеки допир на екрана от пиксели. По лятото.