лимонаден прах

"Бог сътвори света като заключена врата, а човек бе длъжен да търси ключа."



Жертвах се и избих зъбите на природата:
- Вече не е хищница!
- Ще поникнат нови. Винаги никнат.

Заспах завинаги и забравих за мислите си:
- Вече съм свободен!
- Ще се събудиш. Винаги се будим.

Избягах без обич и животът бе празнота:
- Вече ще творя!
- Погледни небето. Винаги е обич.



Първи юни

- Нарисувай ми една истинска капка вода. Жаден съм- детето ме гледа с изпитателен поглед. Право в очите.
- Не мога, май никой не може, а?!- разклащам глава в плачевен опит за усмивка.
- Росата как го прави!? Ти си голям. Като възрастен си длъжен да играеш играта, която можеш. Прав ли съм?
Замълчах си. Как по дяволите трябваше да отговоря?! Малкият подкарва тротинетката през пясъка.



От Младост към Надежда

Булевардна София. Топла нощ. Фучат таксита. По инерция мятам на всичко."Бялото" спира и дава назад. Виждам шофьора му- ангел със зле прикрити криле. Изгубил ли е правото над полета? Не питам. Отказвам му. Пак по навик. "Младост" е, бързо отлита. "Надежда"- та хич не е близо. Ще я стигна ли с нощта под ръка?

Пилешка супа за душата

- Здрасти! Разбрах, че си болна?
- Нещо такова.
- Ммм, нося топла пилешка супа..
- Но аз съм веган!?
- Ами... душата ти?