аптека "фукай"

- Дошли сме за рецептата- гласът сякаш помести зимното утро между рафтовете- цената, която ще платим е без значение, г-н Фукай.

- Благодаря за предложението господа, но не мисля, че мога да бъда полезен с нещо. Лек път.

Имението „Фукай” бе единственият имот разположен върху най- високия от трите малки хълма над града до езерото. Шинчи Фукай пристигна през 1823 година, без кон, носеше двете си дисаги преметнати на рамото. Отседна в публичния дом, защото там предлагаха стаи, плати в брой на кмета- комарджия за гористото тепе, разчисти „темето” и веднага започна градежа.  Аптеката отвори врати на следващата година. Сградата и бе отделена от основната, бе с допълнителен, страничен вход към горния етаж и в началото се посещаваше предимно от богатите, или техните слуги. Слуховете за чудните илачи много набързо разнообрази клиентелата.

Плочките на двуцветната дървена змия заскърцаха около колоната. Вратите се отвориха едновременно:

- Отказа.

- Добре. Да тръгваме.

Двигателят цъкна нервно и запали. Пренебрегна опасните виражи надолу, но не по свой избор.

Завоите се сливаха в спирала. Наскоро една истински щастлив автомобил се бе завъртял по нея като пумпал към модерния град. Петте поканени деца изкачваха сами кленовото стълбище. За четири от тях случващото бе в нощта между два сезона. Последната възможност често се пазеше до края.

Ларс Фукай обичаше работа си, града и хората му. Останал сам, той запали клечката. Съчетаваше тежкия аромат и този на абсента, с любимия си Уайлд и тишината.  Никой друг вампир не пушеше от тези пури. Аптекарят не харесваше вкуса на кръвта, не ходеше на плаж, но слънчевата светлина му понасяше. Обичаше изгревите. Хранеше се изключително рядко. Сега начупи с острите си зъби няколко ореха и пусна Бьорк, която заглушаваше писъците прииждащи в главата му.

Момчето, преметнало раницата през едното си рамо, изкачваше хълма. Уби мъжете от черната кола, които го причакаха след училище. Затвори очите им. Изми ръцете си. Накрая предизвика пожар в къщата където го бяха отвели.

- Шинчи, защо? Можеше да избегнеш срещата.

- Щяха да се върнат тук и да искат. Затова.

Вечерта момичето изпи няколко глътки от бистрата като вода течност и заспа. На първи януари то и момчето заедно направиха снежен човек до аптека „Фукай”.  Ларс собственоръчно заби малко шишенце от сироп за нос, постави старата си плетена шапка върху бялата глава и направи обща снимка на тримата. Родителите и колата търпеливо чакаха.