- Господин Оям, господин Оям! Забравихте горните етажи от
общежитието.
Огънят се обърна за миг, но се отказа. Вече не беше гладен.
Дори котките не винаги излапват всичко.
Последната клечка в малката ръка сякаш бе
замръзнала. Бездомно пале, наскоро осиновено от бежанците в сградата се
опитваше да стопли с език детското лице. Пожарните коли си тръгваха тихи и уморени.
Няма коментари:
Публикуване на коментар