фантазия

Азия е будна.

Боса качва усмивката си по спиралата дървени стъпала до тревата под небето, пуска морския вятър в стаята и се покланя пред светлината нахлуваща в мегаполиса.

Глътката топъл чай преди. И хладките струи галещи след медитацията, споделяни сякаш от див облак, но всъщност сбирани от поляната капка по капка. Чувства се по- жива. Родена е в рибарско селце на Голямата река. Сега, подавайки гласова команда към прозрачната баня, изживява и ситните, и тежките до нежност докосвания изпълнили пространството и танцува в звуците вода, сливащи се с последните благодатни секунди нощ.

Слънцето също я обича. Харесва меандрите на тялото и, невинното фотографско лице, сплетените от звездите шарени коси, които никой не може да преброи, двете големи езера, бездната на живота  и високите планини, където все спира за почивка. Никога не досажда, не ревнува красотата. Чиста природа любов.

„Керван от хиляда човека, стотици камили, толкова коне и поне деветдесет слона от месец прекосяваше пясъците водени от целта. Вечер, всеки диреше близост по своему. За да разкаже пътя, да благодари за храната, да възхвали живота, който долиташе, или да забрави за смъртта, която влачеха подире си. Един ден, въпреки молитвите, бог се отдръпна. Страховете бързо нахлуха в шатрите и юртите и обърнаха хамаците, сенките завиха от жажда, огънят загасна, думите губеха смисъл, а хората се изпокараха. Денят и нощта ослепяха. Децата поглъщаха болка и тъга наместо храна..“

Азия изважда листа от устройството и поставя следващия. Допирът от ръчно направената хартия и е мил. Мирисът също. Пише с молив, или с четка и мастило, понякога със затворени очи, а простия датчик разбира символите и прехвърля информацията върху монитора.

Закусва плод. Бавно допива останалото в порцелановата чаша.

„.. Мъжът се спира при най- малките. Изслушва историите им, погалва ги по главите и изсипва фурми в шепите на децата. Никой друг не го забелязва. Лудостта изсмуква последните капки разум от крясъците. Единствено пясъкът шепти; може би, защото пустинята е родната майка на пророка, или може би, защото самата тя е зачената от него? После странникът мълчаливо повежда една от камилите. Господарят и вади острие, но бива повален от родния си брат. Животните тръгват след водача.  Хората следват четириногите с наведени глави. Кортеж, извън всяко време. На втория ден достигат оазиса. Пророкът измива очите и нозете си, прави поклон до земята и продължава по дирите на Слънцето.“

Асансьорът в кулата известява за неочакван посетител. Азия пляска с ръка.., звукът отеква в съня ми. Никога не е бил толкова ярък..

-На кой по дяволите му хрумна да сменя и асансьорите с китайски?! През два часа ни викат на повреда… Ей, момче, ти май беше заспал в тази монашеска поза, а нещо по- така сънува ли? Свободен си да излезеш вече.