петък, 7 септември 2012 г.

съдба

                                                 

- Всички са киселяк, казвам ти. Джанки, нищо не струват. Завират ти скъпите си, напарфюмирани и епилирани муцуни с порой от сладки приказки, а зад гърба ти - евтиния. Правят компоти от съдбата ти...

- Моля Ви, не ме убивайте. Имам дете, само на две годинки. Момченце е, ето вижте снимката..

- Стига си треперил. Да не вземеш сега да ми се насереш в гащите си и да се налага да сменяме памперсите. Хахаха. Сядай на земята и си наведи главата под нивото на прозореца. Някой нервак да не те очушка.

- Да, господине...

- До къде бях стигнал, а да... На онзи пикльо, дето се прави на смел само пред мацките във фитнеса, му викам онзи ден. „ Имам план, вътрешен човек също. Знам кога ще са пълни с кинти. Единствено трябва да ме прикриваш и да шофираш. Ще делим по равно” И знаеш ли кво ми отговори кифлата. „ Страх ме е пич, виж как са се развилняли ченгетата. Ще ни хванат и десет години не ни мърдат.” Потупах го тогава по юначната гръд- „ няма проблем, ще се опрвя” и тръгвам. А той путьото да отиде да ме изпее на куките?! Лайняр! Ти имаш ли цигара?  Не пуша, принципи, ама като си спомних за оня Мунчо и ми се прииска да си дръпна малко мръсен въздух.

- Имам, "Лъки". Да Ви я запаля ли?

- Абе, аз теб май те познавам. Ами да, ти си онзи, певеца, дето спечели шоуто за таланти. Дъщеря ми ти е голяма фенка. Има "ейй такъв" плакат на стената. Не че сссъскащата ме пуска да припаря до малката. Истинска кобра е, мамка му.... Мерси за цигарата. Ти няма ли да запалиш, или е последната?

- Не пуша. Нося ги само.., ако някой поиска.

- Мацките да черпиш. Твоята знае ли, че си такъв коцкар, а?

- Знае. Аз съм и казвал. Бисексуален съм, по- скоро гей. Но детето е мое. Т.е наше.

- Хахаха. Наистина ли? По нищо не ти личи, че си на другия бряг. Аз проблем с педали, цигани, скинари и прочее нямам. За всеки има място под слънцето. Дори "курвите", дето ти се пишат приятели, могат да си живеят живота на червеи. Но в пръстта, та да са ми по- далеко от подметките.

- Може ли да Ви попитам нещо?

- Питай, ама с теб парите няма да деля. Хахаха.

- Защо оставихте точно мен, а пуснахте останалите?

- Защото пич, ти най- малко ми мязаше на путка. Но какво се оказа сега, а? Добре че имам пистолет, инак знае ли човек. Можеше да ми излезе късмета на стари години. Хахахаха.

- Не си мой тип. Циничен си и прекалено експресивен..

- Екс- какво!? Ти май прекаляваш с моята любезност. Я сваляй тогава гащите, г-н Всезнайко. Интроверчето то на батко... Стой бе, ти луд ли си? Я се закопчавай бързо и сядай. От шега не разбираш ли?

- Шега плюс насочен пистолет. Равно е на истина. Задача за третокласник, мисля.

-Мислиш, мислиш. Философа- певец. Хахахаха. Забранявам ти следващите десет минути да мислиш. Ще ми казваш всичко направо. Импулсивно...

- Ти си един стар наивник..

- А ти сега прибързваш с желанията си. Душата ти може и  да не получи чифт крилца. Всъщност, вярваш ли в бог?

- Бог е всичко. Ние сме Бог.  Реалността също е Бог.

- Това в коя книга го прочете ? В Библията няма такива думи. Харесвам те, човече и затова мисля да поиграем една игра. Бутни прозореца. Не искам да слушам повече пискливия глас на самозвания психолог. Ще играем божествена игра. Онова, което нарече пистолет, всъщност е револвер. Старомоден съм. Чаткаш ли вече ?

- Разбирам те, но не желая да участвам.

- И аз те разбирам, но нямаш избор. Ето, вадя ги и поставям само един. Сега завъртаме. Такаа. Ти ли си първи? Или...нека да съм аз..

..щрак.

- Спокойно, няма да поставям втори. Само завъртане. И без номера. Не искам да те плаша, но ако не успееш да ме гръмнеш те чака бавна и мого, много мъчителна смърт. Хахахаха..

.. щрак! шрак !!

.............

Съвсем наблизо, две ефимерни създания поклащаха крака. Според вселенските закони бяха длъжни скоро да се намесят и да вземат съдбата на избрания в „своите ръце”. Не бързаха единствено, защото ги мързеше. Бяха седнали на кашоните с принтерна хартия,  люпеха семки, зяпаха и слушаха. Пакетчето обаче привърши:

- Кой от двамата?

- Младият е по- симпатичен. Да му дадем шанс?

- Не го ли чу какви ги изръси. Мисли се за Бог. На мен възрастния ми харесва повече.

- Тогава да хвърляме зарове.

- Нцъ! Там си "факир" и ще нагласиш нещата. Да пробваме нещо друго. Който от тях пръв спомена думата „дявол”, остава в играта. Сделка?

- Има сделка, негоднико.

.....



- По дяволите! Писна ми вече!!

...бум!!!
   






Няма коментари:

Публикуване на коментар