Адска пустиня е началото.
Нощ по- тъмна от ад. Без нюанс на черно. Нито лъч тъмна надежда.
Два кралски стола върху черни пясъци. Мъже в тъмни роби. Свободни ръце. Ореоли над главите, светещи другаде. Седнали. Липсващи лица и сенки.
Глас изпълващ тихо времето.
„ Ти, Христос.Ти, Мохамед. Осъдени сте на вечна смърт от човек, вяра и любов.
Две деца с хванати ръце. Бяла и черна. Спускат и вдигат невидими шалтери. С черна ръка. С бяла ръка.
Пада гръм. Огън запалва пясъка. Боговете са мъртви.
Над пустинята изгрява слънце.
Няма коментари:
Публикуване на коментар