шушу- мушу

днес една мушица,
ситна колкото карфица,
над дувара прелетяла,
на зелената трева примряла.

полежала,
и поспала,
и нормално,
огладняла.

маяла се малката душица,
де е близката храница!?
мъчно вдигнала глава,
мушмула ли е това?!

бавно,
в мисли полетяла…
„мушмуло, нали си там?
има време,
тъй и тъй ще ям.”

за беда тъдява,
появила се пчела:
- хей, мущице празноглава,
тук си има правила!
виж го песа
мъкне мушама,
а зад него на вълна
тупордисва трудова тълпа.
първо дружно ще берем,
чак тогава ще ядем!

„мушмороци, мушмула не храни-
да го знаят всички хулигани”