петък, 6 януари 2012 г.

трактат за грешността

Слънцето осветява половината Земя.
За определено време. Необходимото.
Повече светлина е пагубна. По- малко е крайно недостатъчна.
Слънцето е даденост. Истина. Наблюдавана от всички.
Разбираема в този момент.

Хората живеем заедно.
Докосваме се. Виждаме се. Променяме се.
Общуваме чрез думи.
Всеки човек за да живее има нужда от светлина и тъмнина.
Само светлина би било пагубно. Тъмнината е крайно недостатъчна.
Доброто и лошото са истина. Смъртта е факт.

Появява се човек. Като слънце.
Говори. Свети.
Аз съм истината. Аз съм светлината.
Аз съм доброто. Аз съм всичко.
Хората виждат човек. Слънцето си стои горе.
Смъртта е факт. Лошото си е лошо.
Доброто остава добро.

Единственият истински манастир е това да сме сред хората,
проповядвайки и изповядвайки себе си.
Най- чистото расо е тези одежди, които носим всеки ден,
различни и шарени.
Мантри и молитви са думите казани между семейството и близките,
всички наши думи.
Добрата храна за тялото ни е това, което обичаме да похапваме,
с вкус и мярка
Животът е само разстоянието от раждането до смъртта,
в смъртта няма живот.
Всичко друго е истина, която не се отнася до времето, хората и живота,
тук и сега.


1 коментар: