Въздушен цар съграден с любов от невидимите малки, за света на хората..
Дете на космоса, паднало от никъде с разнебитени сърце и криле..
Съществуване като черта в линията на безкрайния път към..
имам родители, значи съм човек
имам сърце, значи съм поет
имам разум, значи съм учен
нося любов, тогава съм ангел
нося лъжа, тогава съм дявол
вървя, дишам, чувствам....
Спира автомобил. Човек без лице. Спирам. Знаеш. Знам. Стреля. Към.
Усмивка. Бягащо дете. Падащо. Ставащо. Балони и сладолед. Криле.
Мигли. Издухана прохлада. Трептящи граници. Събрани. Ведно. Хора.
Разруха. Пищяща тишина. Скрежащ сенчест ужас. Смачкан свят. Всред огъня.
Забита в земята обърната пирамида на времето с изтичащи цветове. Никой не знае колко. До когато. Изворът носи наслада и прохлада. Ум и сърце. Всяко от тях присвоило дъгата. Някога. Пътища. Непът.
Седя под дървото. Сянката на нахапана ябълка. Сянката на съществуването. Сянката на клоните. Сянка на съмнение. Само усмивката си няма сянка. Не иска. Съскащата извивка на времето. Същото.
бяло мече. черно мече. боричкат се. играят. нощ и светлина. снегът е трева. тревата е сняг. седим неподвижно. зъзнем. в горещината. страхове..
Земята танцува.
Вселената играе.
Безкрая... кво му пука :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар