в тялото на времето пътуваме

живи камъчета и раковините-
с теб изписахме думата
вълните докоснаха обичта
море и вълни правещи любов  

*

бурята днес се побра цялата
в тежестта на човешката посока
капки, които пренесоха на гръб
звезди, съдбата, луна и сърце

*

да чуваш тишина в тишината
да виждаш мрака на деня
прашинка да си от прахоляка
болката да бъде/ш обичта

*

(не)възможен пъзел от девет милиарда частици и
частица за девет милиарда картини
е човекът
предутринен морски дъжд- валим, пропадаме, падаме
стичаме се в хладни капки
коси, очи, гърди, пръсти, бедра, дупе, нозе, слънце
капките-пръсти очертават тялото
шумно будим света

*

виждаш ли? виж го как пълзи
звярът, който извади сърцето си и
нахрани нас, своите деца и
всички жадно пиехме
от кръвта, и всички благодарни хора
близахме раната на смъртта му
сърцата ни днес пишат, че живеят
по-сити, по-спокойни, без да казвам
и по-добри

*

в тялото на времето пътувам
в себе си не спя
сънят сънува, че сънувам
по-буден
след живота на смъртта

*

потъне ли слънцето
изплуваме като сънища
утринното море закусва
със закъснели стъпки

*

очи изпълниха сърцето
сърце вля се в пръстите
пръсти рисуват устните

тъмнината цвят бордо
прецъфтя и окапа

                                                      

Начало на формуляра

Край на формуляра