face

„Родено от безкрайността, крайното решение, поражда безкрайни възможности“
 

„От научна гледна точка следва да гледаме на науката единствено строго ненаучно“

Чрез очите си, човек възприема енергийния заряд на светлината. Цветовете. Всяка нощ ни радва жълтото детско лице на Луната. Детето играе, клатушка водата. Напред-назад. Приливите и отливите. Мъдрата обратна страна на Луната пуши лула натъпкана със спомените долитащи от нашата планета. Всяка малка стъпка на човечеството. Всяка вглътка и дихание на Луната. Всяко мигане на камера насочена към небето е нюанс от мелодията на светлината. Слушайки джаз-сюитата „Големия взрив“, светлината ще се учи и старее до началото на своята смърт.

Нещата задължават със собствените си имена. Намазаната филия с масло, е намазана филия с масло. Инфарктът си е инфаркт. Ракът е рак. Обикаляйки около истината, страхът, откраднал очите ни, изкачва планината и поглежда света наместо нас. На конгрес на Американската асоциация на психолозите е даден портрета на масовия убиец: бял мъж, хетеросексуален, на възраст между 30 и 50 години, с характерна, ключова комбинация на три условия- социална изолация, депресивни състояния и патологичен нарцисизъм. Добавям- липсата за усещане на обич в детските му/ни години. Притисната светлина. Стържещите звуци без мелодия. Напред-назад. Приливи и отливи. Малка грешка и... Ловецът ще ловува собствените си хора. Добре, че е утробата, която защитава зад стените си пазителя на живота- жената.

Парадоксът на Банах - Тарски гласи, че ако вземем една топка и я разрежем по определен начин, после- само чрез транслация и ротация- можем да сглобим две идентични топки. Интуитивно поглеждам в огледалото точно когато първообразът ми изпада в състояния на транслирана бъдеща усмивка. В същия момент моето аз изпуска филията намазана с масло, която пада върху Земята. Добре че няма килим. Бебе пълзи в зелената трева между цветята.