понеделник, 1 август 2016 г.

детското ми





Детското ми (въображението) сочи нещо в светло-тъмното на мрака с лампите и ме дърпа за ръката:
- Виждаш ли този чичко, в десетия месец е. За кога още чака? Защо не ражда?
Ромът/мангалът/циганинът със златните пръстени и зъби, заголил щръкналото напред корем- потникът на дупки навит нагоре, доволно поглажда невъзможното бебе. Лятната вечер. Топъл вятър свири Рахманинов. Звездите се гласят за бис. Луната ще приглася.
Два дни по-рано, въображението, превъртяло се във вълшебен облак, премина над двеста наши плажа и ивици, изваля се над всички тях и заровените/посетите/скритите цигарени угарки поникнаха и изникнаха до екзотични плодни дръвчета. Сега, керван от як/и кефове. Кеф ти моренцето. Кеф ти цици и дупета. Кеф ти мускуляги. Кеф ти и банани, портокали, мандарини, нарове, ананаси и кокосови орехи- маймуняци, чакащи еволюцията на стоп, бол и в мол ; кон-цесионерите да духат таратора яхнали магаретата и джетовете си. Si, si. Сипи им да пият. Да се опият.
Саркастиците, или хората пренадарени от време оно с безсмъртен сарказъм, са особено и странно племе, в което няма нищо странно и особено. В Големия магазин срещам един немлад саркастик- разпознавам го по тишърката с надпис #‎АзСъмКуКуБенд и му правя мистичния знак с пръсти подаден в затворената група, в която не членувам. Той ми се прави на „ни пипито си ял като малък, ни под мишниците си не мирисал като по-голям“ и си бута за най-мекото авокадо като разбирач. Явно предстои тайна сбирка за споделяне на тайвански хумор, китайски текили и мамините салати между подбрани саркастици?! Не съм сред избраните. Слава ( е подводнца) на Муха/в/мед!
Христос я цапна
Буда я изяде
("Ах, колко сладко")
А Някой кара колело

Във утробата на същия този магазин, срещу щанда за бахур, саздърма и надценени наденици, разположен по (не)оборима презумпция на изток, млад представител на рода Дуло, или на Вокил, с дълга брада- „ала Гандалф“, се моли на бога на прасковите и джанките. Докосвам го със смигане и внимателно му обяснявам къде е преоценената захар за ракия и този младеж, избистрил поглед си като едно измежду седемте езера скоква и започва едно вадене от джоба на шлифера: кама, „КамаСутра“, видеокасетка с „Камий Клодел“, камък от носа на Сфинкса и стило (полуавтоматична писалка), с която пише „Данке“ върху коледната картичка изплувала измежду шоколадите. Подава я с два пръста- другите липсват. Явно е дървосекач. Забелязал съм, че нормалните хора пият по едно малко рано вечерта. Като вечерня е. По-нормалните пт сутринта. По  навик. Благодаря с японски поклон- от кръста нагоре. От кръста надолу съм с плувни шорти и джапанки.
Всеки водолаз да си вади изводите и надеждите сам. Морето лесно  пише извинителни бележки за пропусналите мисълта.
„Планинки аптеки“, предлагаме хапчета за ум и хубост. Разположени в пояса между 1800- 2800 метра.
#‎ПрегърниЧовекаДоСебеСи

Няма коментари:

Публикуване на коментар