На игрището за голф

                                

                                 „Миналото е география. Бъдещето геометрия“

                                

Първа дупка: Стадионът

Обикалям Националния стадион. Посоката ми е "Графа". Срещу мен- момче и момиче. Хванати са за ръце, с дънки, в еднакви бели тениски с изрисуваните  "Калашници" и с надписите: „Bonnie“(нейната) и „Clyde (неговата). Тя се обяснява на телефона, а аз се усмихвам неволно и погледът среща този на момчето, което разбира, че разбирам и ме застрелва с неговата, още по-широка усмивка.

Втора дупка: Палтото

Тъмносин гардероб, недотам вехт, захвърлен в края на плажа под скалите зачервени от прегръдките на Слънце и Луна- светлосиньо море; картинка, като за картичка. Обичаме да получаваме картички. Малцина изпращат. Гардеробът, домът на старата птица. Чайка, която всеки ден удря с клюн по брошката. Без да кълве последните две копчета на палтото, в което свито гнезди. Сама. Раздран, скъсан джоб. По-здравият- пълният с пясък, пази и плик с писмо с мирис на сол и красив, женски почерк.



Пета дупка: Вицът

Едно джи-пи умряло на път за кабинета си и както всички други, озовал се човекът в Предверието; стествено започнало се чакането. Чакал, чакал, чакал, чакал и чакал, и още повече чакал. Накрая се изчакало чакането на докторът, не издържал, преварил  останалите и влязъл:
- Уморих се от това чакане и неизвестности, Свети Петре! Аз за къде съм- за рая, или в  ада ще бъда?!-  попитал човешки лекарят, не криейки надеждата си.
- Свършиха направленията и за двете посоки. Ще чакаш. Всички чакаме!- отвърнал Св. Петър, без изобщо да надигне погледа си.



Осма дупка: Цитатите

"От хората, които ме лъжеха и които лъжех, разбрах за истината" /Платон/

"Когато след порой вървя по улицата, винаги заобикалям локвите. По две причини: Първо, като всеки добър християнин почитам труда и пазя новите си, ужасно скъпи обувки. И втората- в училище ме учиха, че животът е изпълзял от локва. Не бих искал аз да съм настъпилият едничката епична възможност на по-доброто бъдеще." /Емил Чоран/

"Ако всяка вечер политиката ни приспива с историята, наместо с някоя хубава книга, вероятно е да настъпи онова утрото, което след като да ни сервира закуската и чая, би подредило мешките ни и би ни подало пушки в ръцете" /Уинстън Чърчил/



Десета дупка: Календарът

"Световен ден на бирата. Световен ден на женския оргазъм. Световен ден на мързела. Световен ден на фотографията.."
Объркан, Бушменът Кхау се почеса с най-умния си пръст по "компютъра" и така, без да осъзнава, изпрати посланието до своята виртуално-интимна приятелка от Амазонската джунгла- принцесата Фсар, дъщерята на Великата кралица Луфк.
Фсар се клатушкаше на люлката от лиани, наслаждавайки се на профилната снимка на Кхау издълбана в голямото дърво. Девицата бръкна в ... носа си и извади полученото съобщение. Погледна го през добре поддържаните си чрез изгризване нокти и понеже ужасно много обичаше своя бушмен- толкова, колкото "пръсти ръце крака мои мама и последен жив татко", го лапна.
Кхау изрита осмото чейве от колибата за бира, направи камерата най-последен модел с пръсти и започна да снима полуоблечената си жена, която се озъби ужасно секси.



Тринадесета дупка: Вселената

Журналистът, интервюиращ Вселената, с последния въпрос запита, дали животът и е дал нещо? Вселената вдигна рамене, усмихна се и журналистът записа: "За загадъчната Вселена, разумът си остава енигма". Рибата прибра листа и молива, обърна се по гръб и отплува. Вселената запуши устата си с ръка, за да не прихне невъзпитано от смях.

След много, толкова много, че човекът пораснал и главата му опирала в най-близката звезда, хората се възгордели и предизвикали Светлината на състезание, за да се знае кой е най-бърз в Космоса. Разбрала Тъмнината, ядосала се и загасила всичко- малките и големите лампи. А най-големите- тях не успяла, изгонила за кратко- пет-шест милиарда години навън.



Четиринадесета дупка: Непубликуваният роман на Н.

"Дойдох. Видях. Победих. Аз съм Кралят- Слъ.."
- С мляко ли, шефе?
- Ъ?!
- Кафето. С мляко, или без, че забравих?
- Записвай си, глупако!

"..нце.Помисли си Наполеон. Но после се сети, че тези реплики са повече от изтъркани и написа на стената си: "Да живее Републиката! Да живее свободата. Долу робството на нета. Смърт за Фейсбук!"
- Чаша "негърска пот" за шеста маса. За оня със смешната шапка. Но не се изплювай ти. Аз ще го направя.

Писателят свали шапката, която бе купил от остров "Св. Елена"; романът бе сложна симбиоза на няколко епохи и Н. държеше да попива от атмосферата на всяка от тях лично, отпи глътка от кафето, поклати доволно-доволно глава и затърси сервитьора с поглед..
- Да, шефе?
- Искам парче от испанската ви торта "Инквизиция".
- Топката сладолед?
- На гилотината!



Осемнадесета (последна) дупка

Животът е отстояние между две дупки- вход и изход. Или изход и вход- без значение  на разстоянието. Играта задължава всички и както обичат да казват децата: „Налага ли се. Абсолютно задължително е.“