- Защо
храчиш? – попита вятърът
- Да го
духаш!- дъждът му рече
"Бог
Тор и Чапичка- милата му малка женица, живееха в ъгъл на плачещата за ремонт,
или за неминуемото събаряне плевня от ни повече и нито по-малко време от една
година, два месеца, седем дена и пет часа; червеите не познаваха секунда,
защото ябълките не ги бяха научили..."
"Къде
са ми краката?" конникът без глава се строполи мъртвопиян от своето муле. Някъде в някой бар
бе вливал директно в душата. Последва една бълха момент и добрият дух Каспър
правещ сутрешния си джогинг се спъна в тялото без крака глава и признак за
добро възпитание изпсува ("Мамка му") и попадна възнак и напрек историята в осма точка на калинка- малинка.
Облакът субмулекулярна джиброва субстанция който се бе образувал като пресечна
точка на битата сметана и битието се надигна и изтананика "Ода на радостта".
После се шмугна в нета. Фейс-кихавицата не закъсняваше за срещи букът се разтресе еклектично и
постът и постулатът спорещи по правото на скобите и кавичките за консулство в отвъдното на
очевидното изгубиха първите си две букви. Запетайките бяха отлетели по на изток от рая. И два
пъти "по" в никакъв случай не е колкото едно "пи" но на кой
му пука? Еле пък на пуканките. "Хайде пускайте екшъна и стига с тия идиотски реклами
за протеини и протези че ни се вкиснаха и чорапогащите без безалкохолно!"
Защото още майските бръмбари (не скарабея) ни го казаха: „Посяхме кукуруза, да си възпитаваме и попкорна.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар