четвъртък, 19 март 2015 г.

въпроси, мисли и чувства



дъждът почука в мрачна доба
отвори му чадър присвит
изправен ъгъл, его-то си кука
незнаен час в мъгла обвит

зюмбюли наизскачаха по корен
поряза се бръсначът на съня
"заръчах ветер", къдравият огън
абсент- море от чашата вода

***

зайченцето бяло в калта играло
за да стане като всички-
черно-бяло

***

шарли

"за бога", но не всичко в света
е светата острилка и моливи

***

целувката повтаря устните
единствено вятърът дорисува
всяка свободна форма


***

геометрия на невъзможността

малката стая- два на три
ъгъл в другия се влюбва

***

чувства и мисли

клоуни в нощна река
но не клони- клоуните
(четете внимателно)
мият лица и оцветяват
реката в чужди мисли
самодиви гледат през
клони голите чувства

***

вятър домошар

косите ти разхвърля
с гласа на пръстите

***

законен зимен син
дете на пролетта
със лятото лудува
подслон за есента

***

ангел? дявол?! или дете?
щом във време на цъфтеж
лицето пролетта си крие
нима след детския копнеж
пороен звук погубва „ние“?

***

По Слънцето горещо крача
То тупти във мен
"Туп-туп", "Туп-туп"

***

когато си мрачен
говори с пролетта-
припев в страстта
на всички сезони

***

колата се разпадна
в страници на библия
разкъсана до нотите
китарен, ситен джаз

***

зимни птици
кълват болката
в перушина сняг
или с топлина

***

Морето

Син. Студен
Пламък

***

потъваме в гора
чувствата
безчувствени

***

„защо свети светулката?"
денят не задава подобен въпрос
нито фенерчето в мрака
„мамо, защо светят светулките?"
„знам ли, питай баща си?!"

***

стъпки в снега
бродират пътека
небето- аквариум
плуваме

***

кой е порив и
кой е вятърът?
приземени там
с теб, без теб
във времето на
червеите лакоми-
остров на души
без пориви
без бури
без мечти

***

снежинки
стотици хиляди
милион отминали бели гълъби
сменят перушина
сивотата полита нагоре

***

В сълзите на човека от сняг, който пушеше лула

Чер петък
Черен петър
Черен котак
Бяла котарица
Бялата лястовица
Бял ден да ме види

***

пикая вече ден
но не каните чай, които с наслада изпихме
ще премахна онези 75%  същности
за да отделя с неудобната флуидност
сянката ми също пикае-
локва
ручей
като река
поток от потопа
водата на ритъмен джаз
скоро ще се свлека в купчинката
прашинки ирония преди най-тъмната нощ

***

фас след китара-
защо и музиката пропуши?
по струните между теб и мен
са накацали спомени

***

Наместо пилешка супа за душата

Буда заспа. Буда също спи
Петелът се пробуди и изкукурига два пъти
Първо за себе си
После за другите
Сънувал бе две рохки яйца за закуска

***

на луната
корабът отплува
тук-
приливи и отливи

***

небето заблиза огромен
шоколадов сладолед
цветя отвориха чашките

***

жените на дякона

нима се побират в това-
майка, свобода и бесило?
та кой не напива вода?
кой бос не гази тревите?

***

ешерова психология

деца търсят възмездие в своите деца търсят възмездие в своите деца търсят възмездие в своите деца търсят възмездие...
деца намират опрощение в своите деца намират опрощение в своите деца намират опрощение...
деца рисуват деца рисуват деца рисуват деца рисуват деца рисуват света рисуват деца рисуват...

***

тишината е молекула буря
побрах живота в компас
под звуците на дъгата
но ти избра друга посока

***

хищните думи
изкълвали птиците по пътя им
"не те обичам", "мразя те", "сбогом",..
пролетта ще закъснее без крила

***

пощальони на чувства

смях
тишина
и няколко безгрижни
облака

***

японски пумпал

тих глас при завъртане:
"живея съня на дервиш"















Няма коментари:

Публикуване на коментар