спагети валс

„Има нещо гнило в Дания*”, „Има нещо гнило в Дания”. Пискливият червей- органик, който причисляваше дракона към своите роднини, но дизайнерски приличаше единствено на смутена, смуглява, прекалила с паста кобра (случайността изпадна като цигара синтетична марихуана от трети сектор в ръката на „очилаткото“) допълни кошницата, за да захапе опашка; Йем нервно затвори прехода, махна с онази ръка- между тях си наричаха рекламите мухозаври- тихото „пльок”, и екранът в средата на стаята се сви обидено преди да се стопи.

 - Проявява чувство?! Невероятно! Напомни ми да поздравя кюфтето Сид… Днес открих нещо страховито в разпродажбите на „Фауст-Ешер”. На етикета пише: матрьошка. Но какво правиш всъщност? Не си захапал въдицата с червея, нали бебе?

Белегът сърбеше по цялата гама от звуци. Началната страница от инструкцията „Как сами да правим белези и рани по телата си” бе достоверна в достолепието си; съвсем скоро навърши своя първи час. Бялото бе покрило с успех червения цвят, а вроденото- „да обелиш коричката”, сякаш превъзхождаше инстинкта за огън и вековната мания към подскачащото в синьо сирене „Кря”. Пусната върху леглото, златната риба доволно се поклащаше. Хея я изгледа, нацели с ръка танцуващата опашка и от устата хвръкна друга, по-голяма риба. За по-сигурно тресна и втората. Третата представително заяви:

- Син кит в реални размери.

- До къде се простира глупостта, а Йем?

Тя сви рамене. На последвалото й движение би завидял магьосник. Или магистрала, ако имаше. Екранът не успя да прикрие озъбването си при новото, скоростно дръпване:

- Осем на седемдесет и първа степен, без да броим рачетата орязващи нули за гнездене извън посредством времето. Да посоча последния възможен екземпляр?

- Няма нужда.

Хея разчеса ръка. Другата. Упътването внезапно отвори глас и заобяснява нещо за „божествена дясна”, за стигмата, за екземи, за опарване от медуза в топъл океан.., синият кит пиеше сока от боровинка със сламка, златната рибка дорисува слънчогледите. Йем хладнокръвно застреля Хея. Стаята изрови от миналото фередже с мъниста.

- Меланхолията? Депресията ли?

- Извинявай, бях на Меркурий. Топлината замисля нещо..

- Какво например?

Йем отвори хладилника с камери принадлежащи към Арктика и Антарктика

- Някъде да виждаш лед?!

- Забравяш за рождения ден миналата седмица. Партито, снежните палачинки с кукурузени семки, безумната поръчка на вода от Слънцето..

- Гладен съм. Има ли?

- Да, Йем.

Понякога всмукваха тънките светло-тъмни ивици музика на дните през ноздрите. Не че правеха рядко секс, но тогава купичката сос спокойно изчакваше встрани. Спагетите се сипеха в шепите. Като благословията на небесата. Небе отдавна нямаше.

*Дания- скъп сорт марсиански ябълки, подобие на дребните горски круши