софия, дишам те

Чарли Чаплин

В столицата тия дни ми се наложи да изнамеря железария по центъра, затова отидох до най- близката баничарница, купих парче щрудел и късче тиквеник и поразпитах баничаря, който случайно бе ром. Той ме упъти- оказа се- в правилната посоката. „По пътя“ срещнах циганките от чистотата- те поне не ме объркаха, а от зеленчуковия магазин получих и „ключ за палатката“. На връщане се натъкнах на джудже-негър. Стана ми ужасно смешно, въздържах кикота, но си взех поредното парче тиквеник и късче щрудел и сърдечно благодарих. Вечерта гледах последния филм на Уди Алън в киното съвсем близо до въпросната железария, като преди това бях вечерял с лютив пилешки дюнер и фалафели със сос от арабите. Евреинът няма да доближи „скитника“, защото според мен да си готино смешен не значи ежегодно да интелектуализираш света психясвайки го със своите нови страхове. „Старият смях“ обича да облича съзнанието и не само „царят е гол“. Клоунът също, особено в смешните си, възголеми дрехи. Май шях да пропусна, обаче между „железарията“ и „киното“ попаднах на един „секънд хенд“ и там сириецът, който дори не е баш собственик ( на брат му се оказа магазина) ми направи коледна отстъпка от 15%, които разбира се изпросих, а за „коледната“ си измислям. Всичко друго е чиста монета, като тази, която пуснах на неподвижния мим преди халите.

ААА ( арт, апартамент и абсент)

Седя си аз в ъгълчето на българската арт сцена умело опакована преди Коледа като "сцената на срама"- артърите навели смирено глава в най- добрата си поза сме изложили себе си, та лежкуня си, бройкам декемврийските мухи, поглеждам към хоризонта и кво да видя- катър. По какво познах, че е катър ли? Мчи по дядката отгоре му, който се поклаща в бесен хавайски стил и сам намила морковите- истински сър!, а сър как се римува с кон, или с муле?! Катърът приближава на удобно, нормално разстояние за природния ми слухов апарат и крясва:
- Артър!!!!
Дядката се стресва и пана на земята- толкова е възрастен, че похапваше и дремеше едновременно, но обратно на законите на физиката прави задно салто в моята посока и ми подава ръка:
- Артър, приятно ми е!
- И аз съм "артър", пич, приятно ми е ( моето на английски прозвуча като да съм "митю")
- ..кларк, момко.
Гледам го- мокасини, гле`ам себе си- с гуменки съм. За кви кларкове иде реч? То за тях стил трябва, хъс към модата и хъски на връвчица, или поне едно Уорси, или Хулизайо. Тогава катърът прекъсва мисловния поток на капчиците от прецакан капкометър, ритва ме в кратуната с премерен шут и веднага ми просветва от бе мажор до "седмата" на Б. Първо виждам името на добичето- Кличко, а после и профила на старчето в телефона, което със сигурност е объркало сцената. Но така е, като изпаднеш от "оня свят", първо се вясваш тука-тъйто. 

Артур Поничката вече бърше потта от челото ми. Пак съм готов за ринги-рае.

/на сър Артър Чарлс Кларк, 1917 - 2008/