упанишади

108: мисия Земя

Някои мислят числото 108 за свещено- единицата била  мъжката енергия, потенциала, семето, осмицата била женската, ментална енергия, природата, а нулата празнотата, която ги свързва (разделя), 54 букви в азбуката на санскрит били в мъжки и в женски род, общо 108, първият полет на човек в Космоса траял 108 минути, текстовете Упанишади пълни с древна мъдрост били 108 и т.н. Баба Марийка утре става на 108 години и бих казал, че е най- старата българка на тази планета. От ден гостувам на малката планинска къща, нетърпелив съм в очакване за питката омесена пред очите ми.

Пещта бумти и бабчето приличащо на мушица ги реди- за нейния „младеж“, с който делили хубаво и лошо  седемдесет години, за самотата, която била тъжен фокусник, защото побирала и вадила сите сезони, за полета на Гагарин, който помнила като днес, за това, че веднъж и тя пътувала по небето; с аероплана до морето, но не била уплашена, за това, че винаги работила навън и че никога не ползвала бастунката , който бил хванал корени към пода, за децата на внуците и за техните деца, за цялата рода, които били поне стотина и които не я забравяли по празниците, слушам я, думите топлят, кътат се в навътрето  и пийвам по глътка от червеното винце. А мъдростта, хем пийва от керамичната чаша, хем разказва, но и поглежда по огъня. Изведнъж припва десетилетия по- млада от тялото и започва да чисти с ръжена „местенцето до голо“ от жарава, после мята там питата и туря метален калпак, който нарича „връшник“, за да зарине накрая с червения въгленяк.

Толкова ми е било вкусно, че нямам спомена да съм се унасял.  Спах като бебето, което също не помня, сега чувам шътнята, съмнало е, важните гости ще заприиждат нейде по обяд, пиша на лаптопа и се тюхкам, че съм забравил подаръка. Баба Марийка обаче влиза, смига за добро утро и сипва от чайника. Огънят бумти ли, бумти.

Книгите топлят


Всеки донесе любимите си две- три книги, за да напълним варела. Пяхме, пихме, танцувахме, нямам идея кой драсна клечката, Новата се включи в партито, тръгна си и ние си заразменяхме подаръци- едни и същи електронни четци.

Книгите миришат страшно хубаво.







30 секунди до Марс


Контрольорката слезе на спирка "номер две:, макар да предстояха още шест, защото детето и бе болно от шарка, а шофьорът се измъкна на петата, веднага след Луната. Пътуващите тъкмо отваряха новата бутилка шампанско, когато Ноевият ковчег тъжно обяви, че до крайната спирка- Марс, остават точно 30 секунди и зацъка по програма като пясъчен часовник. Лъвът зверски изпсува. Някой от „тромавите“ бе застъпил опашката му.

Жената смъкна от плещите си света, който с радост мъкнеше хилядолетия наред и седна отгоре му. Това бе и едничката й мечта.