еver[ест]

Нарами събраното и потегли, към напред и за нагоре. "Не се връщай. Никога, никога не се връщай, и не пиши. Има ли смисъл?" Моторът се закашля; не бе шофирал с години, караваната въпреки малките си габарити усложняваше началото. Стартът едва ли е точния изстрел на времето. Движеше се бавно. Нямаше карта. Като охлюв. Без притеснението на ежедневието, което успешно нарисува с вратовръзка и го набучи през една от антените. Границите са врати. Някой ги отваря за промъкващата се от стая в стая детска количка. Или завеси, но това е там. После. Изтокът от ада. Компасът, който бавно полудява разочарован. Неразбираем.
Дорже Шерпа, Анг Чиринг Шерпа, Мингма Шерпа, Нингма Шерпа, Анг Кази Шерпа, Пасанг Карма Шерпа, Лакпа Тенцинг Шерпа, Чиринг Ванкчу Шерпа, Вангеле Шерпа, Кхем Дорже Шерпа, Фурва Темба Шерпа, Аасамн Таманг Шерпа.* Шерпите му помагаха по пътя. Или техните духове.
"Градинският охлюв (Helix pomatia) е сухоземен белодробен охлюв, най-едрият в Европа. Черупката му е с височина до 4 cm. Живее в градини и залесени места. Храни се с листа, които захваща чрез рогова челюст и специален режещ устен апарат, наречен радула. Радулата наподобява ренде със 150 реда зъбчета, по 100 във всеки ред. Върховете на зъбчетата са насочени назад, радулата се движи напред-назад и така настъргва листата. Вреди на селско-стопанските култури. В природата той живее средно 7-8 години, могат да живеят и до 20 години."
Не вреди на средата, на културата и на теб самия, ако се храниш с листа. Береше ги по пътя. Няколко свари в началото, приготви си салати, но приготовлението му омръзна. Отбиваше колата, за да пасе. Шерпите пушеха около него и се смееха.
С караваната ходеха на морето, до планината, но после я закотвиха в дъното на двора. Тегличът сочеше навън. Двете гръмотевици, които паднаха- в градината, и точно върху къщата, искаха да подскажат нещото. Естеството на нещата може би, наличието на проблеми... Караваната не се уплаши. Не помръдна. С дъждовете заприиждаха повече ветрове, по- силни бури. "Главата ти е в облаците. Слез на земята."
Детските колички харчат едно нищо. Движат се по инерция, привлечени от силната гравитация на любопитството. Нагоре биват прибирани и продължението е да крачиш усмихнато пеш. Особено, ако си в приятна компания.
В подстъпите към върха се снима сам. Не го бе правил. Размазаните петна зад озъбеното в усмивка лице вероятно щяха да бъдат предписани на някое слънчево явление. Предпочете топлите чехли пред сандалите, долнището на старата, бархетна пижама и вълнената жилетка- подарък от приятел. Количката скри в джоба на долнището. Компасът се бе разбудил. Тегличът на караваната сочеше комина на последната стая. Запълзя бавно. Спираше само за по цигара. Листа нямаше, не беше и особено гладен. Първият лагер видяха призраците. Кимна им и продължи. Не харесваше лагерите от ученическите си години. Бурите се появиха отново и обявиха дуел на шерпите. Имаше жертви, от двете страни, но после всички заедно свиха встрани. "Най- лесно е да избягаш, в планината, или другаде. Помисли си". Мислеше си за нея. Мисълта се сприятели с невидимата пътека. Двете изостанаха за партия шах. Следващите лагери не го и забелязаха. Накрая се освободи, за да се изправи.
Мъжът и шерпът достигнаха върха между ден и нощ. Двамата завързаха знамето, онова, от антената на караваната, прегърнаха се и се сбогуваха. И сянката мълчеше преди да изчезне.
Човекът запълзя надолу, към другата страна, носейки своето време. Никога завинаги.

* Имена на част от загиналите тази пролет под връх Еверест, Хималаите, шерпи