сряда, 7 май 2014 г.

йори, защото нарцис


- Мълчиш, нали?! Вечното мълчание когато сме заедно...Виж ме, виждаш ли тънките редове като ресни по главата ми- сивите мисли на дните? И твоите са такива, да бе, но сега говорим за мен. Защото ти винаги сочиш лицето си, и собствените си щръкнали уши. Егоист си, един тъжен егоист, който придърпва цялото внимание при себе си с мисъл за сдъвкване. Мълчиш! Усмихваш се, но само защото и аз съм усмивко. Аууу, какви грозни зъби!!.., А мислех да ти дрънкам.. мисъл, която ме споходи вчера, по обяд. Мислите са досадни мухи, бога ми. Потърсих телефон и-иии на... нямаше го. Разбираш ли?! Нямамвечетелефон. Изгубих го-забравих го-никога не съм имал те ле фон. То и ти без това липсва достъп до сърцето. Пак тези грозни зъби. Не се усмихвай, плашиш ме. Ето ти една смешка. "Интернетът избягал в планината..", Представяш ли си го, нетът с раница и гумени ботуши!!? ".., но два патрулиращи телефона го намерили и го върнали в реалността". Хахахахха. Нервираш ме бе, Зъбльо, получавам зъбобол само като те видя, космите в носа ми щръкват.... Мълчи..
...а пчелата потъваше в бялото тяло на аромата. Езерото въздъхна спокойно после измъкващото се отражение на магаре.

Няма коментари:

Публикуване на коментар