- Хайде да спим. Обличай пижамата.
- Не я искам. Женска е!
- Поне долното, моля те.
Украса за страницата е огромно червено петно. Понякога вписвам и семейни мисли. Той ляга. Захапахме в следобеден глад лютеничена филия, заедно, от двете и страни. Усмивките ни се срещнаха към средата в допълнителното мацотене.
"Децата порастват когато въпросите им за смъртта се влеят в потока на любопитството. Безразсъдството на детските игри носи особено очарование (бих приложил и снимки от скоковете във ваната, но важно е мама да не ги вижда)."
- Тати, бебетата елените ли ги носят, или щъркелите?
- Абе ти, нали заспа?!- разрошвам го, после загъвам крачетата, които отново се промушват навън.
- Бебето е по- хубаво от всички подаръци за Коледа!
И се плези, а зениците му стават големи като черешите в купата.
Тези думи попаднаха точно върху петното. Бързам да затворя бележника. Превъзбуден е, защото утре посрещаме сестричката му. Ая днес навършва три дена. Легна си в голямото легло. Нахлузвам моето долнище и се гушваме. Но хич не ме свърта...
- Тати, ами лампата?
Няма коментари:
Публикуване на коментар