събота, 8 март 2014 г.

битие



                                                        
  
Утре ще се разделя с дясната си ръка
Днес прокарах пръсти през лицето
Разроших косата
Ще споделя ръката с обичта, с която я имам
От тялото остават малко неща за подаряване
Свикнах с липсата на единия крак
Получи го Пътешественикът преди няколко земни месеца
Завърна се от Началото
Зеницата пожела Астрономът, чиито очи свързаха двете измерения
Така се уча да бъда
Чувам сърцето в този момент
То копнее за Поета
Тупти щастливо
Историята на Поета ще разкаже самото сърце
След раздялата ни
Песните на Поетът се пеят в Безкрая
Радвам се със сърцето си за полета, който избира
Утре малкия пакет ще прегърне Художникът
Същият, който нарисува Красотата и изгуби своята ръка
Той ще продължи да рисува
Ще получи ръка, за да изпълва огромното и невъзможно космическо платно

  

Художникът, Астрономът, Пътешественикът и Другите живеят в Град
Аз съм в далечината
Встрани, в къща извън Град
Сам
Почти сам
Аз и моята душата
Тя е мой обичан приятел
Помага с усмивка за подаръците
Тленното няма абсолютната стойност на даденост за мен
Копнежът ги привлича и ги отделя с лекота
Нужни са другиму
Живея добре с оставащата забавна, смешна и нехармонична опаковка
Мога и без
Имам душа
Тя има мен
Четем и обсъждаме поредната обична раздяла
С нея повтаряме божието напътствие
Душата го знае наизуст
Шепти мелодията когато прелиствам хартията
Любимата ни песен е „Архитектура на човека“



Понякога съм само тук
В друг момент, точно сега, съм и там
Дом наричам двете места в едно с пътя
Моето цялостно съществувание
Добро и лошо в едно
Денят и нощта също
Свързани са
Свързах ги
Не помня кога и как пристигнах в Град
Знам, че го исках
Осъзнах го и се случи
История за място, в който няма думи
Свят на красота
На музика
На хармония
Толкова е тихо
Град без място, сила и без име
Нямаме имена
Обикновен инженер на човешката душа
Така ме нарече душата
Макар че тук няма хора
Където съм роден името ми няма значение
Забравено е
Забравил съм го
Казват ми някак си
Усмихвам се
Обикновен мечтател
Така ме нарича душата там
Грижим се за децата, с които опознаваме света
Играем, учим се да бъдем, заедно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар