четвъртък, 13 март 2014 г.

История, нито за ябълка, нито за орех



Откъснах зелената ябълка, която пожълтяваше ли, значи е в гнева си и ставаше червена само когато е притеснена, или е притисната в ъгъла на измислена от прогреса сокоизстисквачка. Ябълката ме наряза на собствени парчета според естетическия вкус на дървото и понякога ни се случваше да закусим с наслада един от друг. Беше в онази изначална гладкост, красиво оформена и вкусна за сорта си, който открих в описание на древен философски труд. Орехът в средата на ябълката може би бе сърцето и, макар всички да сравняват ядката му с мозък. На мен винаги ми прилича на диамант. Въпросът ще си остане загадка, защото орехът се изтърколи внезапно в дол с разцъфнали пролетни цветя и намръщени мухоморки. Малко се знае за гъбите, а те, освен че могат да говорят, са и длъжни да го правят.
Слънцето се плези. Горските потайности се охраняват от учудващо дебели котки. Шушльопките от семките по пътя ги отнасят работливите мравки, които не пеят мантри с арабски мандолини и не се интересуват от мандали и сутри. Върху петолиние от непрекъснати телефонни кабели за тиха връзка, единствената нота, шарена и наперена птичка, цвърка за любовта. Котките са в същото любовно настроение. Гонят се и викат.
Чудя се каква е разликата между семка и ядка!?

Няма коментари:

Публикуване на коментар