пет звезди

Дръпна го с лявата за ръкава на тениската.

- Келнер!

- Да, господине?

- Бихте ли облизали пръста ми!?

Завря показалеца в невярващото лице.  Очите мигаха окуражително:

- Десетачка?!

„Десет кинта за една прищявка?” Момчето се озърна- хората бяха забили глави в чиниите. Лапна и набързо осмука пръста.

- Е, какво усети?

- Не е лошо

- „Не е лошо!?” Вкусно е, хлапе, дис итс лайф, за бога.., за разлика от тази п л а с т м а с а- мъжът направи пистолет с ръка и „застреля” отрупаните със закуска маси. Момчето сгъна банкнотата.

- Извинете..

-Ти си луд! Абсолютна откачалка!!

- Отново възбудена?!

Смигна и. Момичето с огромната шапка разпери артистично ръце, взе едно обелено яйце и се завъртя. Спря след три пошляпвания на сандалите по мрамора, захапа го, облиза се доволно, придоби уж нацупено, но дяволита изражение и продължи към басейна.

 Спасимира Войнска- Хипстър лежеше облечена в тежък халат с една огромна емблема отзад и още една, по- малка, отпред върху шезлонг край басейна на скъпия хотел, в който бе попаднала по линия на „касата”; не се бе съблякла, защото се срамуваше от огромното родилно петно от вътрешната част на дясното бедро. Валентино Хипстър, който придружаваше съпругата си на собствени ( общи) разноски, похапваше ябълков пай и сменяше безцелно каналите на телевизора в малката стая. Спасимира набра номера.

- Ало, доктор Ромонлиев?

- Да, г-жо Хипстър?

- Но вие.., всъщност помня, аз ви го дадох. Искам да си запиша час!

- В края на месеца, сряда, или не, по- добре вторник. Удобно ли е? Да, добре, записвам си, 28 юли, 11 ч, и вашето име. Как се чувствате?

- Докторе, сънувам го.

Линията внезапно прекъсна.

Семейство Хипстър притежаваше кенгуру- ферма в  село под Балкана. Само преди два месеца Спасимира бе изпаднала в сериозна криза и бе зашлевила шамар на един от мъжките екземпляри, който я изпрати в тежък нокаут. Белезите все още личаха.

 - Бременна съм!

- От кого?

- От теб, глупчо!

- Но ние се запознахме юни?!

- Е, и?

- Как да ти вярвам?

- А на „онази си работа” как вярваш!?

- Искам да помисля

Сложи си очилата тип „кобра” и подскочи. Край басейна подмина момичето, което зяпаше няколко дена. Спря на бара:

- Двойно уиски!

- Предлагаме само българско, господине

- Все едно. Без лед

- Лъжеш го, нали?

Спасимира бе чула всичко, защото подслушваше по детски навик. Момичето свали шапката и плажната рокля на слънчогледи и легна на близък шезлонг.

- Виждаш ли ей тая „шапка”? Наведи се да не чуе, и тя лъже, но го прави професионално. Бас хващам, че е актриса!

- А ти?

- Аз какво?

- Кой те подреди така?

-Кенгуруто, но това е друга история.

- Малкият, пази очите си да не хвръкнат!

- Моля?!

- Един фреш за мен, с повече портокал, тенкю! Казах, че зяпаш, а киното струва пари. И не пий- алкохолът е вреден

Мъжът потупа приятелски по рамото младежа, изпи сока на няколко глътки, остави десетачка на бармана и погледна към плажа.

- Чудесен ден! Мисля да поплувам в морето